Приветствие на д-р Тошо Пейков,
ръководител на Българската делегация,
към участниците в заседанието на
Бюрото
на Парламентарната асамблея на ОССЕ
ръководител на Българската делегация,
към участниците в заседанието на
Бюрото
на Парламентарната асамблея на ОССЕ
Уважаеми господин Председател, скъпи колеги,
България е щастлива да Ви приветства с “Добре дошли!” в своята столица – София, Сердика, Средец – град с безброй исторически имена, град с хилядолетна история.
Заседанието на Бюротo на Парламентарната асамблея на ОССЕ е само един ден преди Срещата на министрите. С тази важна среща завършва едногодишното българско председателство. По време на председателството ние – членовете на делегацията на българското Народно събрание, оказвахме пълно съдействие на действащия председател г-н Солoмон Паси в нелеката му мисия, независимо от партийната си принадлежност. Защото мъдър колега парламентарист ни беше казал още преди година – “по-добре без председателство, отколкото с лошо председателство”.
Утре министрите ще дадат своята оценка. Надявам се оценка да напише и Бюрото на Парламентарната асамблея.
В края на нашето председателство искам да поставя един исторически въпрос, който ние с г-н Соломон Паси не успяхме да решим. Затова ми се ще да разчитам на вашата помощ. Все още са живи политически затворници на комунистическия режим в България. Същите, които пишеха и промушваха с риск на живота си през високите дувари на комунистическите лагери и зандани обръщения, петиции, послания, декларации и писма до първата и най-голяма правозащитна организация на стария континент - Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Нейната наследница – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа днес е правоприемник не само на славата, но и на задълженията.
Само преди пет години, на 30 октомври 1999 г., група политически затворници изпрати открито обръщение до свободните граждани на Западния свят. Ще си позволя да цитирам: “Към вас се обръщат все още живите мъченици на комунистическия режим. Ние, затворниците от българския “Гулаг”, бяхме главни съюзници на вашите правителства във времената на Студената война. Текстове на наши декларации срещу потисническия режим кънтяха от трибуните на правозащитни форуми, организирани от западни политици в Белград, във Виена и в Париж. Имената ни не слизаха от страниците на демократичните вестници. Гласовете ни се чуваха по радиостанциите на Свободния свят. Нарушените ни права натежаха в изобретената от мъдри стратези “трета кошница”. Не съжаляваме, че нашите страдания бяха използвани за дипломатически натиск срещу диктаторите в Източния блок под мотото “да защитим човешките права!”. Но години след падането на Берлинската стена нашият живот и нашите права са отново застрашени. Застрашено от мизерия е съществуването на най-близките ни същества…”
Обръщението е подписано от Илия Минев, Петър Гогов, Григор Симов, Ангел Грънчаров, Георги Константинов, Стефан Вълков, Румен Панков. Защо ги изброявам? Защото един по един те си отиват от този свят - мъченикът Илия Минев се спомина през януари 2000 г., но останалите са все още живи и живеят забравени от новите герои. Наш дълг е да преоткрием и да разкажем тяхната история. От 1999 година насам, за пет години, нещата за тези хора малко са се променили. Преди дни почина един от последните “кореспонденти” на Хелзинкския форум – Христо Цачев от Велико Търново.
Затова, в качеството си на ръководител на българската делегация, аз се обръщам към Вас с молба да издирите в архива на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени с вик за помощ от затвора до правозащитната ни организация, както и копия от отговори и политически реакции на дейци от същата епоха, с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост.
Надеждата ми е във вас - членовете на Бюрото и към вас се обръщам с молба на политик-изследовател. С този акт ще отдадем необходимата и на нас самите почит към борците за свобода и демокрация. И в други страни – не само в България.
Уважаеми господин Председател, колежки и колеги,
Бюротo на ПА на ОССЕ е важен представителен орган, избран от членовете на Асамблеята. Бюрото осъществява връзката между парламентарното и правителственото измерение на ОССЕ. С това мое обръщение аз ви моля да осъществите връзка между миналото и бъдещето на ОССЕ.
Пожелавам успех на заседанието на Бюрото на Парламентарната асамблея и на Срещата на министрите на ОССЕ в България, в София.
С уважение: Тошо Пейков
България е щастлива да Ви приветства с “Добре дошли!” в своята столица – София, Сердика, Средец – град с безброй исторически имена, град с хилядолетна история.
Заседанието на Бюротo на Парламентарната асамблея на ОССЕ е само един ден преди Срещата на министрите. С тази важна среща завършва едногодишното българско председателство. По време на председателството ние – членовете на делегацията на българското Народно събрание, оказвахме пълно съдействие на действащия председател г-н Солoмон Паси в нелеката му мисия, независимо от партийната си принадлежност. Защото мъдър колега парламентарист ни беше казал още преди година – “по-добре без председателство, отколкото с лошо председателство”.
Утре министрите ще дадат своята оценка. Надявам се оценка да напише и Бюрото на Парламентарната асамблея.
В края на нашето председателство искам да поставя един исторически въпрос, който ние с г-н Соломон Паси не успяхме да решим. Затова ми се ще да разчитам на вашата помощ. Все още са живи политически затворници на комунистическия режим в България. Същите, които пишеха и промушваха с риск на живота си през високите дувари на комунистическите лагери и зандани обръщения, петиции, послания, декларации и писма до първата и най-голяма правозащитна организация на стария континент - Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ). Нейната наследница – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа днес е правоприемник не само на славата, но и на задълженията.
Само преди пет години, на 30 октомври 1999 г., група политически затворници изпрати открито обръщение до свободните граждани на Западния свят. Ще си позволя да цитирам: “Към вас се обръщат все още живите мъченици на комунистическия режим. Ние, затворниците от българския “Гулаг”, бяхме главни съюзници на вашите правителства във времената на Студената война. Текстове на наши декларации срещу потисническия режим кънтяха от трибуните на правозащитни форуми, организирани от западни политици в Белград, във Виена и в Париж. Имената ни не слизаха от страниците на демократичните вестници. Гласовете ни се чуваха по радиостанциите на Свободния свят. Нарушените ни права натежаха в изобретената от мъдри стратези “трета кошница”. Не съжаляваме, че нашите страдания бяха използвани за дипломатически натиск срещу диктаторите в Източния блок под мотото “да защитим човешките права!”. Но години след падането на Берлинската стена нашият живот и нашите права са отново застрашени. Застрашено от мизерия е съществуването на най-близките ни същества…”
Обръщението е подписано от Илия Минев, Петър Гогов, Григор Симов, Ангел Грънчаров, Георги Константинов, Стефан Вълков, Румен Панков. Защо ги изброявам? Защото един по един те си отиват от този свят - мъченикът Илия Минев се спомина през януари 2000 г., но останалите са все още живи и живеят забравени от новите герои. Наш дълг е да преоткрием и да разкажем тяхната история. От 1999 година насам, за пет години, нещата за тези хора малко са се променили. Преди дни почина един от последните “кореспонденти” на Хелзинкския форум – Христо Цачев от Велико Търново.
Затова, в качеството си на ръководител на българската делегация, аз се обръщам към Вас с молба да издирите в архива на ОССЕ обръщения, петиции, послания, декларации и писма на български граждани, изпратени с вик за помощ от затвора до правозащитната ни организация, както и копия от отговори и политически реакции на дейци от същата епоха, с цел да ги огласим пред българската и европейската общественост.
Надеждата ми е във вас - членовете на Бюрото и към вас се обръщам с молба на политик-изследовател. С този акт ще отдадем необходимата и на нас самите почит към борците за свобода и демокрация. И в други страни – не само в България.
Уважаеми господин Председател, колежки и колеги,
Бюротo на ПА на ОССЕ е важен представителен орган, избран от членовете на Асамблеята. Бюрото осъществява връзката между парламентарното и правителственото измерение на ОССЕ. С това мое обръщение аз ви моля да осъществите връзка между миналото и бъдещето на ОССЕ.
Пожелавам успех на заседанието на Бюрото на Парламентарната асамблея и на Срещата на министрите на ОССЕ в България, в София.
С уважение: Тошо Пейков
