PressCenters.com

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Обръщаме се към Вас, разтревожени от информацията, достигнала до Комисията по култура чрез БТА, а по-късно и от интервю във вестник “Труд” с Председателя на ВАС и член на ВСС – г-н Константин Пенчев, за искането към Министерски съвет за предоставяне сградата на бившия Технически университет за нуждите на съдебната власт.

С Решение № 497 от 10 ноември 1994 г. тази сграда е предоставена на Министерството на културата за да бъде реконструирана и в нея да бъде настанен Национален комплекс за изобразителни изкуства с огромната си колекция, която да намира в залите й признанието на наши и чужди ценители чрез постоянни и тематични експозиции в подходяща за целта обстановка.

Проект за тази цел е подготвен, а националната дискусия по проблема проведена през 1998 г. показа положително настроение на българските граждани към идеята да бъде създаден един истински културен трезор, който за разлика от всички други сейфове, ще съхранява непреходната ценност на българското изобразително изкуство – богатство, което не губи своя блясък и стойност, ако се съхранява при подходящи съвременни условия. Нужна е политическа воля за да бъде изграден този истински храм на културното наследство на нацията.

Като аргумент за искането си, представителите на третата власт изтъкват факта, че вече 10 години от предоставянето на сградата, Министерството на културата не е направило необходимото за изграждането на Националния музеен комплекс, поради липса на необходимото финансиране. В интервюто на Председателя на ВАС е изказано съмнение, че финансирането ще стане възможно и през следващите 10 години и поради това се предлага сградата да бъде предоставена за нуждите на съдебната власт, която вече е осигурила необходимия финансов ресурс в Бюджет`2005 г.

Не сме адвокати на Министерството на културата, но опазването на българското културно наследство дълбоко ни вълнува. За разлика от съдебната власт, българската култура не определя сама рамката на своя годишен бюджет. Нейното финансиране е зависимо от изпълнението на финансовите програми по приоритетните за правителствата направления. Недостатъчният бюджет за капитално строителство на Министерството на културата не позволява по-бързи темпове за осъществяване на проекта за изграждане на Националния комплекс за изобразителни изкуства, но това не значи, че трябва да се откажем от проекта като се предостави сградата на този, който сега разполага със средства за нейната незабавна експлоатация.

Разбираемо е желанието на Върховния съдебен съвет да търси подходяща сграда за своята администрация, още повече, че пред него стоят изисквания за създаване условия за повече прозрачност и достъп на представителите на медиите до работата на неговите състави.

Убедени сме обаче, че допускането на упадък в духовната сфера, води до увеличаване територията на престъпността, оттам и до по-голяма натовареност на дневния ред на съдилищата.

Членовете на Комисията по култура се обединиха около категорично становище против промяната в предназначението на сградата и вярваме, че съдбата на българското културно наследство няма да зависи от конюнктурата на деня.

Големият български поет Яворов ни завеща максима, която прекрасно илюстрира позицията ни по проблема :

“Народното материално повдигане не е цел. Стремежът към него е стремеж към условия за нещо по-високо. Материалната култура не служи за нищо, щом не е условие за реализация на духовни цели.”

Вярваме, че красивата идея за създаване на Национален комплекс за изобразителните изкуства няма да остане само мечта, но ще обедини българската интелигенция за да се превърне тя в действителен факт !