PressCenters.com

Няма българин, който да не желае избавление за невинно осъдените медици в Либия. Евтини и неморални са политическите спекулации на тази тема.
На 3 юли 2004 г., с Ваша заповед, българска парламентарна делегация в състав: Тошо Пейков – ръководител, Снежана Гроздилова, Анастасия Мозер, Лютви Местан, Румен Овчаров – членове и Златина Христова – секретар, отпътува за Единбург – Шотландия. Там се проведе редовната 13-та лятна сесия на ПА на ОССЕ. Тя прие Единбургската декларация на тема “Сътрудничество и партньорство в борбата с новите заплахи за безопасността”. В заключителния документ, като основна съставна част, влезе предложената от българската делегация резолюция в защита на несправедливо осъдените медици под заглавие “Сериозно нарушаване на човешките права в Либия”. Бих желал да Ви разкажа как стана това.
На 23 май 2004 г. столичен вестник публикува материал под заглавие “Русия обещала помощ за делото в Либия”. В публикацията се съдържат редица неистини. Цитирам: “Вместо да се занимава с инсинуации за финансирането на БСП от Саддам, депутатът Тошо Пейков трябваше да подкрепи инициативата на левицата за декларация в защита на медиците ни от ОССЕ. А като шеф на българската делегация там той я стопира”, казал Станишев.
На същата дата друг вестник отпечата дописка под заглавие “Жълт попречил за позиция на ОССЕ”, в която се съдържат същите неистини (цитирам): “Защо като водач на парламентарната ни делегация в ОССЕ Тошо Пейков не позволи България да стане инициатор на декларация за случая с българските медици?”, попита лидерът на БСП Сергей Станишев вчера.” И още: “Случаят в ОССЕ бил отпреди няколко месеца, а инициативата, на която депутатът от НДСВ не дал път, била на зам.-шефът на червените Румен Овчаров.”
На 7 юли 2004 г. в-к “Сега” публикува статията на журналиста Светослав Терзиев под заглавие: “Тихата дипломация на Паси в Либия се проваля шумно”. В нея се твърди, че: “… Румен Овчаров още от февруари критикува ръководителя на делегацията Тошо Пейков, че спъва приемането на резолюция… В крайна сметка царистите избраха нова тактика – едната ръка да се преструва, че не знае какво прави другата. Така Пейков гласува резолюцията, а Паси даде вид, че не я е забелязал.”
На същия 7 юли 2004 г. в-к “Сега” публикува дописката “ОССЕ призова Триполи да не изпълнява смъртните присъди”, в която се казва: “Председателят на ПА на ОССЕ Брус Джордж призова вчера (на асамблеята в Единбург) Либия да не изпълнява смъртните присъди на 5-те българки и палестинския лекар… Джордж заяви, че повечето хора са убедени в невинността на медиците.”
Каква е истината?
Как се стигна до това изявление на Брус Джордж?
Истината е, че никога не съм бил привърженик на тихата дипломация, никога българската делегация не е подкрепяла само тихата дипломация и точно за това мисията ни в Единбург се увенча с успех.
Драматично протече заседанието на Постоянния комитет (присъстват ръководителите на всичките 55 делегации) на ПА на ОССЕ на 4 юли 2004 г. в Единбург, където защитих внесения от мен проект за резолюция в полза на медиците. Влязох в остър словесен двубой с безспорния авторитет - председателя на ПА на ОССЕ Брус Джордж. Верен на “тихата дипломация”, последният неизвестно защо същия ден направи изявление, че няма място за такава резолюция, че Кадафи бил променил своята политика, че Либия не била член на ОССЕ и нямало как да защитим българските медици. Заявих, че Либия не е, но България е член на ОССЕ и български граждани са несправедливо осъдени на смърт чрез разстрел. Обърнах се към ръководителите на делегациите на САЩ, Франция, Германия, Италия, Швеция, Швейцария, Украйна, Румъния и Македония, които сложиха подписите си под предложения от мен документ за потвърждение. Подкрепа за нас и остър протест срещу опита за манипулация на Брус Джордж изрази ръководителят на германската делегация. Горещо потвърди позицията си и ръководителят на делегацията на САЩ. Така получихме гласовете на ръководителите и на членовете на всичките 55 делегации за предложената за лятната сесия по процедурния ред от нас резолюция в защита на несправедливо осъдените български медици и на палестинския лекар.
Истината е, че господата Станишев и Овчаров си правят от месец февруари партийна политическа реклама за сметка на нашите осъдени на смърт медици, злепоставяйки членовете на Българската делегация в ПА на ОССЕ като единствените българи, нежелаещи доброто на медицинските ни сестри. Румен Овчаров дори заяви, че приемането на резолюция на лятната сесия на ПА на ОССЕ е ненужно и излишно. Че той щял да се срещне “и да оправи работата” с някакви либийски юристи, които така и не дойдоха на лятната сесия от 4 до 9 юли 2004 г. в Единбург.
Истината е, че няколко дни преди зимната сесия на ПА на ОССЕ (19-20 февруари във Виена) обсъдихме възможността да подкрепим с резолюция българските медици в Либия. Но, съгласно правилника, Парламентарната асамблея на ОССЕ обсъжда и приема резолюции, ако те са внесени 21 дни преди началото на сесията и ако са подкрепени с подписите най-малко на 20 парламентаристи от 10 страни. Българската делегация практически не можеше да събере подписите за зимната сесия, но даде заявка във Виена за лятната. Като ръководител на делегацията в ПА на ОССЕ направих възможното - подготвих и произнесох пред Комитета по демокрация и права на човека българска резолюция в защита на медиците. С подписите на всички членове на делегацията: Тошо Пейков, Владимир Дончев, Анастасия Мозер, Румен Овчаров и Лютви Местан, документът бе разпространен в двореца Хофбург и българските медици спечелиха симпатиите на параментаристи от 55 страни, много от които не познаваха проблема. Румен Овчаров не сметна за необходимо да влезе в заседанието.
Истината е , че БНТ излъчи специално интервю с мен по темата на 20.02.2004 година, с което проекторезолюцията стана известна на българската общественост. Отразиха я и други български медии. Тогава все още нямаше манипулации на отделни лидери от БСП.
На същата зимна сесия докладчикът в Комитета по демокрация и права на човека, г-жа Албайрак от Холандия, пое ангажимента да информира за нарушените права на българските медици членовете на делегациите от нейния комитет през дните на лятната сесия, въпреки, че Либия не членува в ОССЕ. Съществуват процедурни изисквания на правилника, които не могат да бъдат заобикаляни и г-н Овчаров много добре знае това.
Още през февруари във Виена изразих надежда, че подкрепата, получена от членуващите в ПА на ОССЕ страни, ще стимулира либийските съдии да произнесат справедлива оправдателна присъда.
На 9 юли 2004 г. в Единбург Българя постигна значим парламентарен дипломатически успех. Предложената от нашата делегация и актуализирана с участието на г-н Лютви Местан резолюция в защита на медиците стана част от Единбургската заключителна декларация на ПА на ОССЕ, като беше приета без поправки и с пълно мнозинство.
Уважаеми професор Герджиков,
Прилагам текста на самата резолюция и на моята защита пред Комитета по демокрация и права на човека. Надявам се инсинуациите, тиражирани в медиите, да престанат.
Нека загърбим противоборствата и обединим усилия в постигане на общите български цели в тези съдбовни дни.
София – Единбург – София, 3-10 юли 2004 г.

С уважение:
Тошо Пейков
ръководител на българската делегация в ПА на ОССЕ

---

1. Изразява своята дълбока загриженост пред либийските власти по повод обвиненията и произнесените смъртни присъди на 6 май в гр. Бенгази срещу 6 български и един палестински медицински служители, арестувани преди пет години. Те са обвинени в “предумишлено убийство, което подкопава сигурността на Либия” и умишлено заразяване на близо 400 либийски деца с вируса на СПИН чрез преливане на кръв.
2. Обръща внимание на факта, че от обвиняемите са изтръгнати “самопризнания” след жестоки изтезания от служители на полицията и тайните служби, като двама души от специалния екип, формиран за разпит на българските медици, са признали, че е било използвано насилие;
3. Подчертава, че в експертен доклад по делото, изготвен след продължителни проучвания от двамата водещи учени в света по въпросите на вируса на СПИН, професорите Монтание и Колизи, многократно се обосновава, че инфекцията в болницата Ал-Фатах в Бенгази е започнала поради лоша хигиена още през 1997 година, т.е. още преди идването на българските медици, като е продължила и след тяхното арестуване;
4. Изразява загриженост във връзка с нарушаването на човешките права в гореспоменатия случай;
5. Изразява солидарност със семействата на засегнатите либийски деца и се надява да се намери облекчение за тях, доколкото това е възможно;
6. ПА ОССЕ настоява либийският съд да се съобрази с приетите норми на международното право, като предприеме бързо преразглеждане на произнесените присъди на следващата инстанция и намери справедливо решение на това дело.