Конференция на председателите на парламентите на страните членки на Европейския съюз
2 – 3 юли 2004 г., Хага
СЛОВО НА Г-ЖА КАМЕЛИЯ КАСАБОВА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
на тема:
"Европа: европейският и глобалният дневен ред. Предизвикателствата пред парламентите след голямото разширяване."
2 – 3 юли 2004 г., Хага
СЛОВО НА Г-ЖА КАМЕЛИЯ КАСАБОВА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
на тема:
"Европа: европейският и глобалният дневен ред. Предизвикателствата пред парламентите след голямото разширяване."
Г-н Председател,
Уважаеми колеги,
В днешния глобален свят традиционните географски понятия са условност. Атлантическият океан отдавна не разделя Новия от Стария свят. Европа е неузнаваема. Преодоляла традиционни вражди, през морета от кръв и войни, тя търси за първи път в своята вековна история нова идентичност чрез обединение.
Не може да има противопоставяне между "европейския" и "глобален" дневен ред на разширения ЕС. В днешния дневен ред на Европа тези понятия са взаимно свързани и допълващи се.
Глобализацията е обективна реалност. Това е свят на информация, на Интернет, на необятни пазари, на банкови и борсови транзакции в реално време, на широки възможности за инвестиции. Няма връщане назад. Икономическата и политическа логика диктуват участието ни в глобалния свят. Европа не може да слезе от влака на бъдещето.
Безспорно е, че глобализацията стимулира икономическия растеж и увеличава световното богатство. Тя осигурява не само печалба, но и ресурс за редица социални и регионални проблеми. Проблемът е как да използваме предимствата на глобализацията. Политическото управление на нейния продукт зависи от нас, политическите лидери. Глобализацията трябва да води към развитието на многополюсен, мултилатерален свят и да дава шанс на регионалното развитие. Такова, впрочем бе и посланието от последната среща на лидери от ЕС, страните от Латинска Америка и Карибския басейн в Гуадалахара, Мексико.
Глобализацията има и своето грозно лице. Става дума за СПИН, ТОРС, за компютърните престъпления, за трафика на хора и наркотици и не на последно място – за тероризма.
Уви, тероризмът е вече част от нашето битие. Това е асиметрична война без граници, без окопи, без правила. Никой и никъде не може да се чувства защитен. Това е войната, която ни прави солидарни – тук, в Европа, отвъд Атлантика и навсякъде по света, където се дават жертви. И ако скръбта обединява, ние сме заедно с хората от всяко кътче на земното кълбо, поразено от тероризма. Тероризмът породи единение от нов тип, основано на защитата на общите ценности. Създаде се ново чувство за общност. Тероризмът е сред най-важните теми в дневния ред на Европа.
България направи своя категоричен избор – да бъде в обединена Европа, споделяйки евро-атлантическите ценности като член на НАТО. В този избор няма дилема, защото демокрацията, пазарната икономика, правата на човека и борбата срещу тероризма са обща кауза.
Няма противоречие между атлантическата ориентация и европейския интерес. Атлантическите ценности са ценностите на демократична Европа и обратно. Тази кръвна връзка е многократно потвърдена в редица исторически изпитания, в поредица войни. Тя има своето актуално измерение във виталността на Северноатлантическия договор и прогресивното разширяване на НАТО на изток.
Затова България не приема разделянето на Европа на "нова" и "стара". В борбата срещу тероризма няма място за "стари" и "млади" демокрации, за делене и противопоставяне.
Ние не приемаме и разделянето на Европа на "на две скорости". Това ще бъде отстъпление от идеите за създаване на единен, икономически силен и конкурентен Европейски съюз.
Българският етнически и религиозен модел на толерантност, който e нашият принос в общите демократически ценности на Европа, роди в българския съвременен политически език новата дума “заедност”. Тази дума символизира нашия преход към демокрация. Днес в България има “заедност” на хора с различна религия и произход, с различен манталитет и културно наследство. Те са обединени общи цели – мир, сигурност, икономически просперитет. Чувстват се единни в европейското си бъдеще.
Моето българско послание към Вас, скъпи колеги, е да изградим подобна “заедност” и в разширена Европа.
Сър Уинстън Чърчил казва, че империите на бъдещето ще бъдат империи на ума. Именно там, в нашите умове и съзнание трябва да се извърши големият преход към обединението. Извършвайки този преход, Европа ще се превърне в триумфираща империя на демокрацията и просперитета, ефективно защитаваща нашите ценности, начин на живот и цивилизация.
Благодаря за вниманието!
Не може да има противопоставяне между "европейския" и "глобален" дневен ред на разширения ЕС. В днешния дневен ред на Европа тези понятия са взаимно свързани и допълващи се.
Глобализацията е обективна реалност. Това е свят на информация, на Интернет, на необятни пазари, на банкови и борсови транзакции в реално време, на широки възможности за инвестиции. Няма връщане назад. Икономическата и политическа логика диктуват участието ни в глобалния свят. Европа не може да слезе от влака на бъдещето.
Безспорно е, че глобализацията стимулира икономическия растеж и увеличава световното богатство. Тя осигурява не само печалба, но и ресурс за редица социални и регионални проблеми. Проблемът е как да използваме предимствата на глобализацията. Политическото управление на нейния продукт зависи от нас, политическите лидери. Глобализацията трябва да води към развитието на многополюсен, мултилатерален свят и да дава шанс на регионалното развитие. Такова, впрочем бе и посланието от последната среща на лидери от ЕС, страните от Латинска Америка и Карибския басейн в Гуадалахара, Мексико.
Глобализацията има и своето грозно лице. Става дума за СПИН, ТОРС, за компютърните престъпления, за трафика на хора и наркотици и не на последно място – за тероризма.
Уви, тероризмът е вече част от нашето битие. Това е асиметрична война без граници, без окопи, без правила. Никой и никъде не може да се чувства защитен. Това е войната, която ни прави солидарни – тук, в Европа, отвъд Атлантика и навсякъде по света, където се дават жертви. И ако скръбта обединява, ние сме заедно с хората от всяко кътче на земното кълбо, поразено от тероризма. Тероризмът породи единение от нов тип, основано на защитата на общите ценности. Създаде се ново чувство за общност. Тероризмът е сред най-важните теми в дневния ред на Европа.
България направи своя категоричен избор – да бъде в обединена Европа, споделяйки евро-атлантическите ценности като член на НАТО. В този избор няма дилема, защото демокрацията, пазарната икономика, правата на човека и борбата срещу тероризма са обща кауза.
Няма противоречие между атлантическата ориентация и европейския интерес. Атлантическите ценности са ценностите на демократична Европа и обратно. Тази кръвна връзка е многократно потвърдена в редица исторически изпитания, в поредица войни. Тя има своето актуално измерение във виталността на Северноатлантическия договор и прогресивното разширяване на НАТО на изток.
Затова България не приема разделянето на Европа на "нова" и "стара". В борбата срещу тероризма няма място за "стари" и "млади" демокрации, за делене и противопоставяне.
Ние не приемаме и разделянето на Европа на "на две скорости". Това ще бъде отстъпление от идеите за създаване на единен, икономически силен и конкурентен Европейски съюз.
Българският етнически и религиозен модел на толерантност, който e нашият принос в общите демократически ценности на Европа, роди в българския съвременен политически език новата дума “заедност”. Тази дума символизира нашия преход към демокрация. Днес в България има “заедност” на хора с различна религия и произход, с различен манталитет и културно наследство. Те са обединени общи цели – мир, сигурност, икономически просперитет. Чувстват се единни в европейското си бъдеще.
Моето българско послание към Вас, скъпи колеги, е да изградим подобна “заедност” и в разширена Европа.
Сър Уинстън Чърчил казва, че империите на бъдещето ще бъдат империи на ума. Именно там, в нашите умове и съзнание трябва да се извърши големият преход към обединението. Извършвайки този преход, Европа ще се превърне в триумфираща империя на демокрацията и просперитета, ефективно защитаваща нашите ценности, начин на живот и цивилизация.
Благодаря за вниманието!
