Д е к л а р а ц и я
на Тошо Пейков - ръководител на
българската делегация в
ПА на ОССЕ
Няма българин, който да не желае избавление за невинно осъдените медици в Либия. Евтини и неморални са политическите спекулации на тази тема.
На 23 май 2004 г. вестник “Дневен Труд” публикува материал под заглавие “Русия обещала помощ за делото в Либия”. В публикацията се съдържат редица неистини. Цитирам: “Вместо да се занимава с инсинуации за финансирането на БСП от Саддам, депутатът Тошо Пейков трябваше да подкрепи инициативата на левицата за декларация в защита на медиците ни от ОССЕ. А като шеф на българската делегация там той я стопира”, казал Станишев.
На същата дата вестник “24 часа” отпечата дописка под заглавие “Жълт попречил за позиция на ОССЕ”, в която се съдържат същите неистини (цитирам): “Защо като водач на парламентарната ни делегация в ОССЕ Тошо Пейков не позволи България да стане инициатор на декларация за случая с българските медици?”, попита лидерът на БСП Сергей Станишев вчера.” И още: “Случаят в ОССЕ бил отпреди няколко месеца, а инициативата, на която депутатът от НДСВ не дал път, била на зам.-шефът на червените Румен Овчаров.”
Водачът на левицата изговори същите лъжи и в предаването “В десетката” на 23 май в неделя по Би Ти Ви.
Каква е истината?
1.Истината е, че господата Станишев и Овчаров си правят партийна политическа реклама за сметка на нашите осъдени на смърт медици, злепоставяйки членовете на Българската делегация в ПА на ОССЕ като единствените българи, нежелаещи доброто на медицинските ни сестри.
2.Истината е, че няколко дни преди зимната сесия на ПА на ОССЕ (19-20 февруари във Виена), по инициатива на Румен Овчаров, обсъдихме възможността да подкрепим с декларация българските медици в Либия. Но съгласно правилника, на зимни сесии през февруари, Парламентарната асамблея на ОССЕ не обсъжда и не приема декларации.
Като ръководител на делегацията в ПА на ОССЕ, въпреки строгите забрани на правилника, направих възможното - подготвих и произнесох пред Комитета по правата на човека българска декларация в защита на медиците. С подписите на всички членове на делегацията: Тошо Пейков, Владимир Дончев, Анастасия Мозер, Румен Овчаров и Лютви Местан, декларацията бе разпространена в двореца Хофбург и чрез нея българската страна и българските медици заслужиха симпатиите на параментаристи от 55 страни. Румен Овчаров не пожела да участва в дебатите.
3.Истината е - чрез БНТ и БНР словото стана известно и на българската общественост. Журналистката Таня Сотирова излъчи по БНТ специално интервю с мен по темата на 20.02.2004 година. Отразиха го българските медии.
В резултат от декларацията, председателката на Комитета по правата на човека г-жа Албайрак от Холандия се ангажира да информира за нарушените права на българските медици членовете на делегациите през дните на лятната сесия, въпреки, че Либия не членува в ОССЕ. Заговори се за покана за участие в Единбург на полковник Муамар Кадафи.
По време на дебатите по представената от мен декларация изразих надежда, че през юли ще получим международна подкрепа от всички делегации, членуващи в ПА на ОССЕ и че тази подкрепа ще стимулира либийските съдии да произнесат справедлива оправдателна присъда.
Прилагам немския и българския текст на декларацията, произнесена и разпространена от мен на 20 февруари 2004 г. във Виена. Правя го, защото казаното слово отлита, а писаното остава.
Такава е истината.
София, 23.05.2004 г.
Тошо Пейков,
ръководител на българската делегация в ПА на ОССЕ
ПАРЛАМЕНТАРНА АСАМБЛЕЯ НА ОССЕ
Виена, 19-20.02.2004 г.
Слово на ръководителя на българската делегация в Парламентарната асамблея на ОССЕ д-р Тошо Пейков
Уважаема госпожо Председател,
Уважаеми колеги,
Към шест български медици в Либия се отнесоха нечовешки. Либия не е член на ОССЕ, ала във времето, когато председателства Комисията по правата на човека в ООН, Либия жестоко наруши техните човешки права.
На свое редовно заседание на 16 февруари 2004 година либийският съд отправи несправедливи обвинения срещу невинно арестуваните преди пет години български медици. Обвини ги в предумишлено убийство, в подкопаване сигурността на Либия и в заразяване на близо 400 либийски деца с вируса на спин. Полицейски и тайни служби изтръгнаха чрез ужасни изтезания “самопризнания” от петте медицински сестри и лекаря. Семействата на медиците вече пет години са разделени от своите близки.
Правозащитната организация Амнести интернешанъл установи редица нарушения на либийските власти. Двама души от специалната група за разпитване на българските медици признаха, че към тях е било приложено насилие.
Двама световно известни учени в областта на вируса на спин, професорите Монтание и Колизи, след задълбочени изследвания, представиха своя експертен доклад за нуждите на процесуалното разследване. Те подчертаха многократно, че инфекцията в болницата е избухнала по причина на лошата хигиена още през 1997 г. - близо две години преди да започнат работа там българските медици.
Без успех, редица български правителства се опитаха да убедят либийската страна да пусне невинните медици.
От своя страна Европейският съюз заяви неотдавна, че ще излезе по този въпрос със специална резолюция.
Българската делегация изразява своята загриженост, че в случая са нарушени човешки права. Надяваме се, че либийският съд ще се произнесе така, както повеляват общовалидните норми за защита на правата на човека. От името на българската делегация ние изискваме справедлива присъда и нищо друго.
Следват подписите на:
1.Тошо Пейков – ръководител на делегацията
2.Владимир Дончев
3.Анастасия Димитрова-Мозер
4.Румен Овчаров
5.Лютви Местан
Забележка: В правилника на ПА на ОССЕ не съществува друга възможност за изразяване на отношение към проблема на българските медици по време на зимната сесия, освен използваната. Декларацията е съгласувана и одобрена от всички членове на делегацията, включително и от Румен Овчаров, който е един от инициаторите за нейното написване и разпространяване.
