PressCenters.com

България стана действащ председател на ОССЕ, член на НАТО и изведнъж върху Министерството на външните работи, върху българската дипломация, легна тежката отговорност да проповядва незатвърдени и у нас докрай западни политически стандарти, западни демократични ценности.

Едноседмичната обиколка на екипа на Соломон Паси в качеството му на действащ председател на ОССЕ и министър на външните работи на България и на двама български парламентаристи в шест републики от Централна Азия беше амбициозна и натоварена. Посетихме страни от бившия съветски лагер, където до скоро пребивавахме заедно. По един ден във всяка страна - средно по 6 срещи на ден, прелетени повече от 13 000 километра. Натоварването бе впечатляващо.
“На Запад се успява, на Изток се живее”, твърди съвременен западен изследовател на глобализацията.
“На Изток да проповядва има право само просветленият. Истински просветлен е онзи, който има власт над тялото, словото и мисълта си, който е търпелив с нетърпеливите, благ с придирчивите, освободен от съмнения, не оскърбява нищо и никого”, му отговаря източният мъдрец. Тази мъдрост ни задължаваше при срещите с външните министри, с парламентаристите, с представителите на неправителствените организации, с опозицията и най-вече с президентите на тези самобитни централноазиатски държави да бъдем внимателни и никого да не оскърбяваме. Да затвърждаваме авторитета на ОССЕ и най-вече на България. И, вместо да се затрудни, проповядването на неусвоените и от нас докрай ценности се улесняваше от общия ни генезис. Ползвахме пресния си опит, давахме позабравени вече и от нас самите примери. Срещите ни връщаха към взаимоотношенията, съществували у нас в края на 1989, в началото на 1990 година. Същите искрени и наивни претенции на опозицията към представители на международни организации за подкрепа, за инвестиции, същата кланова солидарност между управляващите, че техният път е уникален, различен, че националните особености им дават право да не спазват западните стандарти, да отхвърлят плурализма, свободата на словото, многопартийната система, да преследват противниците си, да ги затварят.
Трогателен в своята привързаност към старото бе един от председателите на парламенти. Той заяви, че волнодумството на медиите може да донесе непоправими беди. Даде за пример себе си. Като петгодишно момче гледал филма “Тарзан”, опитал се да му подражава и в скоковете си счупил ръката. “Това освобождаване на медиите ми причини физическо страдание. Свободата може да нарани. Затова ние, в нашата страна, ще бъдем по-предпазливи в предоствянето на подобни “слободии””, заключи спикерът на националния парламент. Член на нашата делегация - западен дипломат от ОССЕ, отиде твърде далече в иронията си към него: “Ето, в кабинета си Вие разполагате с техника, каквато ние нямаме в ОССЕ. Ползвате ли Интернет, свободата за разпространяване на информация, или ни предлагате показна демонстрация?” С нотки на обида в гласа нашият домакин изброи подробно имената на сайтовете, които посещавал всяка заран, включително и сайта на ОССЕ.
За разлика от бюрократизирани западняци, българският външен министър и ние - парламентаристите от България, намирахме лесно общ език с домакините. Когато се изморяваха от демократичната ни дидактика, преминавахме към общите ни корени, към общата ни история. Припомнях им, че Хан-Тенгри е не само име на най-красив Тян-Шански връх в Централна Азия, а топоним, съчетал в себе си титлата на главния български владетел – Хана с името на главния бог на прабългарите – Тангра – бог на небето, бог на небесните висини. Доказателство за общата ни по-далечна история, за общото ни съществувание по тези земи преди Великото преселение на народите, преди българите и другите конни народи да достигнаг Кавказ, Волга, Дунав, Византия, Италия, Скандинавия. Това, което днес наричаме миграция, тогава е било също тъй мащабно по обхват преселение - довело до увеличаване на генетическото и културното многообразие на приемащите страни. Същото в наши дни прави глобализацията
Непосещавани от български държавници, тези богати на природни ресурси страни имат нелошо бъдеще. Окуражително за нас пресен е споменът и за общата ни близка история, за българските черноморски курорти, за българските вина и продукти, за побратимените градове и села. Спомнят си ги с любов, с носталгия…
Като поука от това посещение разбрахме, че за да бъдем убедителни проповедници на модерните ценности, за да представим добре и себе си, трябва да се върнем към корените, към устоите си. И ще сме добри посредници.

“Истински просветлен е този, който познава прежните си съществувания, вижда рая и ада и е достигнал края на своите прераждания", напомня ни източният мъдрец в нашите опити да проповядваме и да общуваме с народите от Централна Азия.



“Любовта е по-мъдра от философията, по-могъща от властта. Сърцето има свои закони, несъвпадащи със законите на разума. Тайната на любовта е по-велика от тайната на смъртта.” Това са афганистански мъдрости, приложени на практика от двама млади в бунтовния, омиротворен поне за сега, град Кабул.
На Велика събота се състоя най-интересната, военно-светската част от програмата на нашата делегация в Афганистан – женитбата на българския лейтенант Пеньо Тодоранов – командир на мото-пехотен взвод в поделението във Враца - военен инструктор в нашия миротворчески контингент в Кабул, за американската рейнджърка инженер Доун (Зора) Писарски – офицер от армията на САЩ. Бюрократичните пречки по сключване на брака още не са преодолени, но церемонията по обявяването се състоя в българското посолство. Коктейлът бе повече от скромен: баница – източена от съпругата на посланик Туечки, ядки, българско вино и безалкохолни напитки. Настроението обаче бе приповдигнато. Младите – щастливи и засмени. Американският генерал Манчино и българският министър Паси вдигнаха наздравица за младото семейство. Предадох личните поздрави на министър-председателя Симеон II, с когото се чухме на пристигане в Афганистан. Пеньо трудно преведе думата “цар”, но момичето все пак разбра нейното значение.
Българските офицери се шегуваха: сега или булката ще премине на служба в българското поделение, или младоженецът – в американския контингент. Някои третираха женитбата като “отклонение от условията на военната служба”. Но законите на любовта са различни от военните закони.
10 - 11 април, Великден, Кабул-София
Тошо Пейков