ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ДУХОВНОТО ЕДИНСТВО НА УКРАЙНА И БЪЛГАРИЯ
Володимир Литвин
Председател на Върховна Рада на Украйна,
Академик на Националната академия на науките на Украйна
Историческите съдби на България и Украйна, езиците и културата ни не са само близки: те взимат свое начало от един и същи източник на култура и духовност, който грижливо е пазен и развиван от такива величия на интелекта и богопознанието като славянските просветители – равноапостолите Кирил и Методи, техният ученик и съратник Свети Климент Охридски. Те са проправяли път за славянските народи към просветителство, мъдрост и знания, създали здрав фундамент на законосъобразен и рационален обществен строй, демократическо развитие на славянските народи.
На тези величия, които пророчески видяли бъдещето, духовно възнасяли и възхвалявали съвременната им епоха, човечеството дължи своето развитие по пътя на взаиморазбирателство и взаимообогатяване на националните култури, етническа и конфесионна толерантност, хуманизм, равенство.
Екстраполирайки духовните завещания и напътствия на славянските първоучители, ще намерим в тях отговори на по-голямата част на жизненноважните въпроси, които днес живота поставя и формулира като предизвикателства на времето.
Разглеждайки тези предизвикателства, размишлявайки върху тяхната природа, в края на краищата, търсейки начини за адекватна реакция, нека да помислим: как те можаха да се превърнат в заплаха за човечеството и какво днес може да се използва като ефективно противодействие срещу нея?
Търсене на отговори на тези въпроси ни тласка към активни действия. Приоритената задача – подобряване на управленческа конструкция на обществения строй – е засилване ролята на парламентарните структури, утвърждаване на върховенството на закона, демократичните норми и ценности, правата на човека, както и европейските стандарти на живот като цяло. Утвърждаване на демократичните процеси, които започнаха в Украйна, законодателна подкрепа на новия държавен ред и широка система от демократичните структури - това са първостепенните задачи на Върховна Рада на Украйна. Да се изпълнят тези задачи изобщо не е лесно, но трябва да се прави всичко възможно за постигане на поставената цел.
Приоритетната задача на външната политика на Украйна е пълномащабната европейска и евроатлантическа интеграция. Евроинтеграционните стремежи на Украйна обуславят продължаване на вътрешнодържавните реформи, постепенно създаване на икономически и юридически развита държава. Опитът на България по много направления в утвърждаване на демократична държава, както и перспективите на отношенията между нашите страни, когато България ще стане член на споменатите международни структури, особенно тазгодишното председателство в ОССЕ за нас е много важен.
Обаче и днешното участие на Украйна и България в стабилизиращите процеси в Ирак, както и присъствие на нашите мироопазващи контингенти в «горещите точки» на съвременния свят, правят ни не само съюзници, единомишленици относно защитата на мира, демократичните права и свободи на човека, които са застрашени днес от международния тероризъм.
Застрашителна радикализация на общосветовна ситуация остава да бъде чувствителна. Запазва се и контрастното противопоставяне на страните съгласно нивото на икономическото им развитие и поразителни отличия между народите в социално-културната сфера, което вече придоби статут на много важен фактор в световната политика.
В условията на новата организация на света интелектуалният елит трябва да каже своята тежка дума относно формите и методите на осъществяване на тези дълбоки глобални процеси, които, от една страна, коренно трансформират вече утвърдените норми и реда за съвместно съществуване на световната общност, а от друга страна - днес вече се очертават контурите на бъдещето.
Само ако се използват законите на правда, ако се обединят зрелостта на съвместния разум, силата на общата мъдрост могат да се преодолеят историческите предизвикателства на нашето време, решаването на което ще означава социално-икономическата стабилност, общата сигурност, стабилното развитие на човечеството.
С България свърза съдбата си великият мислител и обществено-политическия деец на Украйна и Европа Михайло Петрович Драгоманов. От самото основаване на висшите педагогически курсове и висшето училище, на базата на които по-късно е създаден Софийския университет «Св.Климент Охридски», и до последния си дъх, той всеотдайно утвърждава българското национално начало в образователна и научна сфера, творчески изгражда политически и културен живот на българския народ.
Не случайно името на Михайло Драгоманов е вписано в списъка на известните учени, които са съдействали за създаване на университета «Свети Климент Охридски», като наистина един европейски университет, само че с определение – «руски професор». Мислители от такъв мащаб принадлежат към общата съкровищница на световната култура – те принадлежат на общославянското национално-политическо, образователно и духовно възраждане.
Украйна с пълно право се гордее със своите синове и дъщери, които станаха гордостта на нацията, водели я (нацията) към върховете на цивилизацията. А родът Драгоманови е бил истински «разум на Украйна», нейния интелектуално-политически елит и генератор на нови обществени, научни и творчески идеи. Михайло Драгоманов, професор на Софийския университет «Св.Климент Охридски», гордо и убедено заяви пред цяла Европа от името на украинския народ:»Ние, независимо от това, че се родихме от подданиците на руския император, но не сме «руский»… Ние сме – украинец…». Към този род принадлежи и гениалната поетеса Леся Украинка, в творчеството на която българската струна звучи много силно!
На украинците дълбо импонира позицията на Михайло Драгоманов:с крака и сърце да стоим в Украйна, с главата – в Европа, а с ръцете да прегръщаме цялия Славянски свят.
Постигането на независимост от Украйна през 1917-1920 г. и през 1991 г., както и създаването през следващите 12 години на нова държава Украйна, непосредствено са свързани с бурното развитие на творческата мисъл и възпитание на националното самосъзнание сред университетските и научните кръгове. Именно благодарение на упорит труд на интелектуалци сега е възстановена пълна и не фалшифицирана отечествена история, очертани и определящите черти на нашия национален профил, където отчетливо се открояват причините на нашите върхове и падения, един тласък към заемането на достойно място в световната общност.
Към такива черти се отнасят: христианските традиции в манталитета и живота на нашия народ; длително пребиваване на украинските земи в състава на различни държави: в началото - Голямото княжество Литовско, после – Реч Посполита, Австро-Унгария и Руската империя, и, накрая – Съветския Съюз; постоянния стремеж към създаване на самостоятелна и независима държава; дълбоко вкореняване в европейската интелектуална и културно-политическа традиция. По тези черти на нашето национално лице във всички времена са ни разпознавали в Европа и в света, независимо от дълбоките следи на чуждото влияние и асимилационни процеси.
Същите черти, които през всички времена толерираха нашият диалог с католическия и протестантския свят (а днес и иудейския, и мусулманския), съдествали и за взаимното проникване на различните култури в рамките на Украйна като цялостно държавно-политическо образование, по европейски образци очертавали нашия културен и политически живот, днес съставят основата на бъдещото развитие на Украйна в света.
Разбира се, че с такива стремежи Украйна далеч не на всички и не винаги се харесвала. Не я харесвали и заради стремежа й към самостоятелност асимилатори, които налагали в Украйна полонизация, русификация, мадяризация или румънизация, тъй като през полоноцентрична или рускоцентрична оптика света не рядко дори и сега е склонен да гледа на Украйна. Закономерно е, че природното свободолюбие на украинците не е приемал и тоталитарния режим на Сталин.
Затова различните режими са чупили гръбнака на украинската земеделска нация през 1932-1933, 1937 година, когато старателно планирания и реализирания гладомор, масови политически репресии не само са унищожавали милиони, преди всичко интелектуалният цвят на нацията – интелигенция, селяни-земеделци и църковни дейци, но и са поставяли за цел да зародят съмнения относно самото съществуване на нацията.
Именно в глобалния аспект жертвите на геноцида и гладомора, по мнението на известния италиански историк професор Габриеле де Рози, трябва да се търсят причините за укрепване на европейския избор на Украйна, нейната насоченост към Европа.
Нашият общ – европейски и евроатлантически – избор на Украйна и България още повече сближава нашите народи, които успяха да създадат модел на взаимното разбиране и подкрепа на съседското съжителство върху принципа на взаимното уважение.
Всичко това се гнезди в традициите на нашия съвместен живот, неумиращият символ на който интелектуално и духовно единство на нашите народи. Нали още от Х - началото на Х1 век съчиненията на Йоан Екзарх Български, Климент Охридски, Константин Преславски са били известни на нашите предци и съдействали за развитието на писмена култура, литература в Киевската Рус. Едновременно с това, съчиненията на киевскоруските автори Иларион, Феодосий Печерский, Кирило Туровски са пристигали в България от Киев през Х111-Х1V век. По времето на историческите изпитания и невъобразими беди в България, Киев се превърна във втора родина за известни религиозни и културни дейци на България, където тогава игото на османското робство е подтискало страната ви.
Така, първо киевския, а след това и московския митрополит, стана потомък от България Киприан, а по-късно и друг българин става митрополит киевски – Григорий Цамблак, проникновените проповеди на който още по-ярко подхранвали огъня на православната вяра, образование и култура, лъчите на които са стигали към всички краища на Славянския свят. А плодотворното сътрудничество в по-късните времена на И.Шишманов, М.Дринов, И.Франко, М.Павлик, В.Гнатюк, М.Паращук, както и живота и творчеството в София на вече споменатия известен украински мислител Михайло Драгоманов, който намери тук своя последен дом, както и пребивавне в България на известната Леся Украинка, известни учени, политици и творци от Украйна – всичко това е най-ярката страница на българо-украинските отнощения, неугасващ пример на братското духовно единство на нашите народи.
Нека си припомним и това, че Украйна предостави дом – земя и добросъседска подкрепа – на многочислените българи, които в началото на 19 век са създали могъщи български колонии с център в Болград – български град – в Одеска област. Наистина толерантното отношение към трудолюбивите българи, които винаги се отличавали с силна историческа памет и патриотизъм, обяснява създаване и съхраняване и до ден днешен на тази Малка България в Украйна. Затова е обяснимо създаването на училища, културната дейност на българите в Украйна, както е съвсем природно съществуването на българското отделение в Одеския университет «И.Мечников», специализацията по българистика в Киевския националния университет «Тарас Шевченко» и Славистичния университет, подготовката на доктори и кандидати на науките по българистика.
Един от столичните университети на Украйна – Киевския славистичен университет – вече 10 години извършва подготовка на специалисти «български език и литература», а в Софийския университет «Св.Климент Охридски», както е известно, на факултета по славянска филология подготвят специалисти-украинисти; специалисти по специалността «украинска етнология» подготвя Южно Западен университет «Неофит Рилски» в Благоевград.
Резултативни са изследователските програми по българистика в Академия на науките и университетите на Украйна, както и по украинистика – в България. Всичко това е реална интелектуална основа за създаване на украинско-българско разбирателство и единение. Обективното изследване на общите исторически корени на нашите народи, академичния прочит на вековната история на църковно-културните взаимоотношения и взаимовлияния, откриване на новите страници - е основа на пълноценни двустранни отношения днес и гаранция за съхранение на духовното единение между Украйна и България в бъдеще.
Съдбата ни отреди да бъдем заедно и заедно да творим в бъдеще върху тези европейски терени, заедно да търсим адекватния отговор на глобални и сложни предизвикателства на съвременния живот.
В Киев, срещу главната за всеки украинец православна светиня - храмът на София Киевска - гордо се извисява паметникът на създателите на славянската азбука, братята Константин Кирил-Философ и Методи. Всяка година, на 24 май, в Деня на славянската писменост, към този паметник на цъфтящите брегове на Днепр се стичат слависти – студенти и професори на киевските висши училища, създатели и ценители на изискано славянско изкуство на славянските народи, дипломати. Всички ние поднасяме искрено, от дълбочината на сърцето ни, нашата благодарност на тези общославянски просветители, духовният подвиг на които завърши не само с идването в Украйна на азбуката, старославянските богослужебни книги, а много повече - друга култура и закон. Тези личности на просветители вдъхновяват ни към все по-нови научно-просветни изследвания и постижения, водят ни по проверените с векове пътища на дружба, взаиморазбирателство и подкрепа.
Припомням си думите на известния украински поет Максим Рилски, които той адресира към София – столицата на България:
Тут давня дружба зріє й пломеніє,
Її ніяким бурям не згасить.
Ти пронесла крізь чорний сон століть
Свічу свободи й вірності, Софіє!
(Тук стара дружба зрее и гори
и никой ураган не ще я угаси.
Ти, София, пренесе през столетен черен сън
свещта на свобода и вярност!)
Нека София и софианци, като символ на Премъдрост Божия, Светата Църква и крещенето, да ни благославят за нови постижения за духовното възвисяване и икономическо развитие на украинския и българския народ.
