На 27 август 2003 г. почина председателят на 7-ото Велико Народно събрание акад. Николай Тодоров.
Академик Николай Тодоров е широкоизвестен български учен – историк с международно признание.
Той има огромна заслуга за развитието на българската историческа наука през последните 40 години. Автор е на повече от 400 труда по история и основоположник на Балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука в България. Същевременно работи активно и за разпространението на българската наука и култура у нас и в чужбина.
Заемайки редица отговорни постове в сферата на обществените науки в България в редица международни политически, културни и научни организации, акад. Николай Тодоров винаги е поставял на преден план интересите на България и издигането на нейния международен престиж.
Обществените, политическите и научните постижения и заслуги на акад. Николай Тодоров са международно признати. Той е член на Съветската академия на науките /1982/, на Гръцката академия на науките /1983/, на Руската академия на науките /1994/, почетен доктор на Атинския университет /1987/.
За заслугите му в развитието на световната наука и култура той е награден два пъти с Академичната палма на Франция /Офицер и Командир/ /1978, 1985/, със Златния медал на ЮНЕСКО /1987/, с Президентската награда на Италия в областта на културата /1992/.
Носител е на редица български медали и ордени, последният от които е орден “Стара планина” I степен /2002/.
Негови монографии са публикувани в редица страни по света.
БИОГРАФИЯ НА АКАДЕМИК НИКОЛАЙ ТОДОРОВ
Дата и място на раждане: 21 юни 1921 г. в гр. Варна
Образование:
-Класическа гимназия във Варна /1935 – 1941/
-Софийски университет “Климент Охридски”
- медицина /1941 – 1947/
- история /1947 – 1950/
Научни степени и звания:
- Научен сътрудник по история/1950/
- Кандидат на историческите науки /1957/
- Старши научен сътрудник /1960/
- Доцент в СУ “Климент Охридски” /1962/
- Професор в СУ ”Климент Охридски” /1966/
- Доктор на историческите науки /1971/
- Член-кореспондент на БАН /1974/
- Академик /1979/
Научна кариера:
- Преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи /1957/
- Ръководител на секция “История на балканските народи” към Инситут по история /1962/
- Основател и Директор на Института по балканистика при БАН /1964 – 1989/
- Основател и Директор на Института за външна политика към МВнР /1969 – 1974/
- Директор на Единен център за наука и подготовка на кадри по история при БАН /1972 – 1978/
- Заместник-председател на БАН /1983 – 1988/
Членство в международни научни организации:
- Заместник-председател и Председател на Международната асоциация за изследвания в Югоизточна Европа /1974 – 1979/
- Генерален секретар и Президент на Международния център за балканска документация и архивистика/ CIBAL /1976/
- Член на Изпълнителния Съвет на ЮНЕСКО /1972 – 1976/
- Председател на 23-та Генерална конфереция на ЮНЕСКО
- Главен редактор на многотомната История на световната цивилизация, официално издание на ЮНЕСКО /1985/
- Член на френското дружество по историческа демография на Международната комисия по проучване на градовете
Професионално развитие:
- Посланик на България в Гърция /1978 – 1983/
- Председател на VII Велико Народно събрание /1990 – 1991/
Председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков изпрати днес, 28 август 2003 г., съболезнователна телеграма до семейството, близките и роднините на акад. Николай Тодоров.
В телеграмата се казва :
“Убеден съм, че българското общество винаги ще си спомня с дълбока признателност за всеотдайната и мъдра държавническа дейност на акад. Николай Тодоров като председател на Седмото Велико Народно събрание. Академичната общност ще съхрани искреното си уважение към приноса на акад. Тодоров като талантлив изследовател в развитието на българската наука”, се казва в телеграмата на проф. Герджиков.
