Финландия подкрепя България в нейните усилия за присъединяване към Европейския съюз /ЕС/, каза в словото си пред Народното събрание финландският президент Таря Халонен, която е на държавно посещение в България по покана на президента Георги Първанов.
Финландският президент подчерта, че развитието на присъединителния процес на България към ЕС зависи от темповете, с които страната е способна да доведе до приключване процеса на присъединяване. Двадесет и три глави вече са временно затворени, но все още предмет на преговори остават осем трудни глави, допълни Халонен. В същото време България трябва да е способна да извърши интензивна законодателна работа, но и също да промени структурите на своята съдебна система, на администрацията, политиката на опазване на околната среда, икономиката, така че приемането и прилагането на европейското законодателство да е възможно и практически, посочи Таря Халонен.
Предстои решителен етап в преговорите по присъединяването на България към ЕС, който изисква сътрудничеството и ангажираността и на членовете на българския парламент, отбеляза финландският президент. Предстои ви много работа, но вярвам, че българите могат много да спечелят и много да допринесат за това дело, допълни Таря Халонен.
Финландският президент посочи, че Финландия е предлагала на България да ползва нейния опит от преговорите за присъединяване към ЕС, както и практическа подкрепа в различни сектори като развитието на регионалното управление и постигането на по-ефективна сигурност на границите. Тя посочи, че Финландия има традиции, особено в Съвета на Европа, по отношение на подобряването на положението с малцинствата. Като общ за всички европейски държави проблем, за който трябва да се търсят общи решения, Таря Халонен отбеляза положението на ромското малцинство.
България е изправена пред година на големи предизвикателства, каза Таря Халонен. По думите й като член на Съвета за сигурност на ООН страната ни има специална отговорност за международния мир. Изправени сме пред нови видове глобални заплахи за сигурността, които дори се определят по-трудно, отколкото преди, посочи Таря Халонен. Според нея това трябва да ни научи на нова форма на глобално управление. ООН, нейният генерален секретар и Съветът за сигурност, и други дейности са единствените истински, универсални институции, които имат предпоставките да постигнат безрезервното доверие на всички хора в усилията им да осигурят мир, сигурност и развитие в един променящ се свят, заяви финландският президент.
Днес натискът за интеграция идва и отвън и не се ограничава само в Европа, каза Таря Халонен. По думите й културните, икономическите и проблемите, свързани със сигурността, са наистина глобални и регионални решения вече не са достатъчни.
Тъй като вече няма връщане към миналото, единствената възможност е да се използва влияние, за да се направи глобализацията по-човешка, да се изгради един нов свят с национални държави и гражданско общество, международни организации и прогресивни предприемачи, посочи финландският президент. Тогава глобализацията ще бъде в състояние да повиши развитието, благосъстоянието и работната заетост, както и да намали бедността по целия свят, допълни тя. Според нея европейският опит може да бъде част от новия свят.
Двустранните отношения между България и Финландия са много добри и в тях няма открити въпроси, заяви председателят на Народното събрание Огнян Герджиков в приветствието си към финландския президент Таря Халонен. Герджиков отбеляза, че равнището на стокообмена и на инвестициите между България и Финландия не отговаря на потенциала на двете страни и че търговско-икономическите отношения се нуждаят от динамизиране и от по-пълноценно използване на възможностите.
Пред парламентите на двете страни също се откриват много възможности, неизползвани досега, посочи Герджиков. Той изрази надежда, че посещението на финландския президент ще даде нов тласък на сътрудничеството между България и Финландия.
Председателят на Народното събрание посочи, че България и Финландия си сътрудничат успешно в ООН, в Съвета на Европа, както и в други международни организации. Герджиков добави, че вижданията на двете страни по редица въпроси съвпадат или са близки, включително и по отношение на кризата в Ирак. Огнян Герджиков припомни, че по време на Руско-турската война в състава на руската армия се е сражавал финландски батальон от доброволци. Тяхната памет ще бъде почетена на 3 март, когато честваме 125-годишнината от освобождението на България, каза Герджиков.
