18 юли 2002 г., Борисовата градина, София
Уважаеми дами и господа,
С радост и удоволствие приех поканата на Общобългарския комитет "Васил Левски" да произнеса слово днес, когато честваме 165 години от рождението на Апостола на българската свобода.
Защото искрена радост за всеки родолюбив българин е да изрази пред своите сънародници възхищението си от подвига на Васил Левски. А за всеки български държавник и политик е удоволствие да засвидетелства пред обществото, че споделя непостижимо високите хуманни идеали, неопетнените демократични ценности и непоколебимата вяра на Апостола в бъдещето на България.
Всеки от нас е убеден, че именно Васил Левски е онази изключителна личност в българската история, чийто ярък образ, обграден от ореола на свещената саможертва в името на свободата, ще остане винаги жив в паметта на поколенията българи.
Защото Апостолът е образът на всичко безценно, възвишено и велико, което изгражда като обществен идеал епохата на българското Възраждане.
Защото Левски е не само легендарна историческа фигура, която националната ни културна памет е опазила чиста и е съхранила извън мрака на съмнението и забвението. Освен всичко това, Левски е личен идеал за всеки честен, просветен и мислещ българин.
Идеал, в който възпитаваме децата си, но и с мярката на който съвестта ни отсъжда помислите и делата ни.
Делото и животът на Апостола наистина са непреходна и неоспорима ценност в историята на нашето общество. "Ако е за България, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме."
Тази мисъл на Васил Левски е написана от него, сякаш за да бъде завещание към нас: както и да ни обръща времето, да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили.
Мисля, че философското послание към нас, изразено в тази красива и стройно изречена мисъл на Апостола, век по-късно звучи така: българското Възраждане трябва да продължи.
Искрено съм убеден, че днешна България наистина може и иска да обърне времето. За да премине в своето европейско бъдеще, съхранила най-ценния си национален капитал – възрожденската вяра на Левски, че човеколюбието, свободата и демокрацията са достойни за саможертва.
