На 6 -ти май тържествено отбелязваме Деня на Храбростта и празник на Българската армия
На 6 май в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния воин в София ще започне празничен Водосвет на бойните знамена и Знамената-светини. Водосветът ще бъде отслужен от Знеполския епископ Йоан. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини.
В 10.00 ч. на площад „Княз Александър I” в София ще започне военният парад. В него ще участват над 500 военнослужещи от Българската армия.
В седем представителни блока ще преминат военнослужещите от Военна академия „Г.С. Раковски”, Националната гвардейска част, участниците в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещите от Сухопътни войски, Военновъздушните, Военноморските сили и Съвместното командване на силите. В парада ще участват знаменен взвод на Националната гвардейска част със Знамената-светини, както и Гвардейският представителен духов оркестър.
Парадът ще бъде открит от Военновъздушните сили с един вертолет „Ми – 17”, носещ националния флаг на Република България, ескортиран от два вертолета „Кугар” от авиобаза „Крумово”.
Командващ парада е командирът на Сухопътните войски – генерал-майор Стефан Василев.
В 12.00 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на караула пред Президентството.
6-ти май - Денят на Храбростта и празника на Българската армия ще бъде отбелязан и в градовете Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково и Ямбол. Водосвет на бойните знамена ще бъде отслужен във Варна (от 10.00 ч.) на площад „Св.св. Кирил и Методий” и в Бургас (от 11. 30 ч.) на площад „Независимост”. Военнослужещите от Българската армия ще поднесат венци и цветя в памет на загиналите български войни в градовете Бургас, Стара Загора Хасково и Ямбол.
Денят на Храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.
Водещи новини
