19.03.2010
УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕОРГИЕВ,
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения предвижда отпадането на диспансера като вид лечебно заведение и преобразуване на съществуващите диспансери в друг вид лечебни заведения.
Проектът предвижда съществуващите към влизането в сила на закона диспансери да се преобразуват от собственика им в едногодишен срок, както следва: 1. диспансерите за психични заболявания – в центрове за психично здраве; 2. диспансерите за пневмо-фтизиатрични заболявания – в медицински центрове или в специализирани болници за пневмо-фтизиатрични заболявания; 3. диспансерите за кожно-венерически заболявания – да се влеят в лечебно заведение за болнична помощ и да продължават дейността си като клиники или отделения по кожно-венерически заболявания; 4. диспансерите за онкологични заболявания - в друг вид лечебно заведение или да се влеят (слеят) с лечебно заведение за болнична помощ.
Обсъжда се възможността диспансерите за кожно-венерически заболявания да се преобразуват и в центрове за кожно-венерически заболявания.
Лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите ще продължат да извършват активно издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение на болни.
Целта на промяната е осигуряване на по-добра организация и условия за лечение на лицата с онкологични, пневмо-фтизиатрични, психични и кожно-венерически заболявания; по-добър и равнопоставен достъп за пациентите до промоция, профилактика, съвременна диагностика и лечение; прилагане на съвременните политики и подходи към групите болни, които се обслужват диспансерите.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения не предвижда промяна в източниците за финансиране на лечебните заведения /Националната здравноосигурителна каса, републиканският и общинските бюджети; доброволни здравноосигурителни фондове; местни и чуждестранни юридически и физически лица – чл. 96 от ЗЛЗ/. Конкретния начин на финансиране на лечебните заведения, които са правоприемници на диспансерите /в т.ч. конкретните източници/ следва да се определи в специалните закони - Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Няма пречка като източниците на финансиране на лечебните заведения, правоприемници на диспансерите, да се запазят и програмите и проектите, по които диспансерите са получатели на средства до преобразуването си.
Относно съответствието на предвижданата промяна в статута на диспансерите със съвременните тенденции за профилактика и лечение на социално значимите заболявания и с политиката на Световната здравна организация в тази област, следва да се има предвид, че извеждането на промоцията и превенцията като приоритет на здравната политика изисква тя да бъде близо до хората, „на ниво общност” и да се извършва от различни лечебни заведения, а не да се концентрира в един вид лечебно заведение - диспансер. Това ще позволи активното издирване, диагностициране, лечение и периодично наблюдение да се извършва по отношение на по-широк кръг заболявания.
