Отговор на министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев на питане от народния представител Антон кутев

Отговор на министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев на питане от народния представител Антон кутев

ОТНОСНО: Политиката на Министерство на здравеопазването по отношение на „защитените болници”

 

26.03.2010

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КУТЕВ!

 

Наистина се спекулира с технологията и с темите като защитени болници или закриване на болници. Колко болници са закрити, откакто започнахме реформата, която вие разбирате като закриване на болници, а ние предложихме като налагане на критерии за качество на болничните лечебни заведения? Колко болници са закрити според Вас? Може би има не повече от десет болници, които не функционират, но които с течение на времето са започнали да отпадат като дейност в продължение на години. Идеята да направим непременно болница и да влеем пари в нея е трудно обяснима при условие, че няма кой да я ползва или при условие, че икономически няма да е ефективно да налеем пари в тази болница. Пациентите, които трябва да се ползват от услугите на тази болница, при условие, че успеем въпреки всичко да намерим кадри, тоест болницата привлече достатъчно кадри. Така че въпросът със здравната карта е важен – нещо, което при предишното управление вие не посмяхте да направите. Само започнахте, но се върнахте обратно, и то под натиска на общините, под натиска както на ваши депутати, да наложите такава здравна карта, която да определя потребностите на населението, която да бъде гарантирана с финансиране на обществен ресурс. Тази здравна карта сега я предлагаме по друг начин – с участието на общините, на съсловните организации, дори с участието на пациентски организации, с участието на местната власт. Реформата и изработването на здравната карта като част от реформата си има своята последователност. Ние не сме закъснели с нея. Напротив, мисля, че я предлагаме съвсем навреме. Дори в законопроекта е определен срок за какво време да бъде изработена и за какво време да бъде приложена. А това, че сме наложили предварително критерии – коя болница на какви условия трябва да отговаря...Трябва да повторя още веднъж, че за първи път налагаме критериите „медицински стандарти” – нещо, което не беше изработено в продължение на осем години. За осем години беше направено толкова, колкото ние направихме за шест месеца, а след това актуализирахме част от тези, които бяхте направили вие. Вижте закона, вижте законопроекта за лечебните заведения – там има ясна последователност за това какво се случва и дали има нужда да се вливат пари в структури, които са доказали своята неефективност в продължение на години, като част от тях са се затворили по време на вашия мандат.

 

 

 

По отношение на въпроса, който зададохте - дали има защитени болници, отново казвам и повтарям – съвместно с Националното сдружение на общините при изготвянето на съответната здравна карта всичко това ще се вземе предвид като съображение – кои болници трябва да съществуват и доколко трябва да бъде оправдано вливането на средства в тях, така че да запазят структурата си.

Ще отбележа нещо важно. Ще се изходи от общоприети правила в световен мащаб, че в областта на медицинското обслужване един от водещите критерии за осигурен достъп до медицинска помощ е времето, за което пациентът може да получи спешна болнична медицинска помощ. Времето! Приетите норми в това отношение са различни за различните видове заболявания. Има осреднени норми. Те се измерват във време. Дадени са от 30 до 60 минути. В този смисъл в световните здравни политики термините „труднодостъпни” и „отдалечени райони” се употребяват като времеви достъп до медицинска помощ. Тези критерии са заложени както в законопроекта, така и в болничния генерален мастерплан, на който е стъпила и концепцията за преструктуриране на болничната помощ. Този мастерплан е изработен 2008 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Кутев! По отношение на критериите, погледнете закона. Там вече са заложени шест групи критерии и условия, на които трябва да отговарят болниците. Няма смисъл да ги повтарям, аз ги казвах няколко пъти, а и няма смисъл да повтарям, защото ако трябва да ги обясня, ще свърши времето, с което разполагам. Но те са заложени в Народното събрание и ще бъдат скоро пред вас.

По отношение на закриването на болниците. Никога не сме си поставяли такава програма. Казвали сме, че болниците трябва да отговарят на определени условия. Никога не сме казвали, че трябва да закрием болници. Може би трябвало да отпаднат 120 болници. Да, по наши предварителни изчисления 120 болници най-вероятно ще отпаднат в един продължителен процес. Това не е един акт на закриване. Това, че засега са отпаднали десет, означава, че процесът е започнал. Но ако някой може да си позволи да закрие наведнъж 120 болници, ние не искаме да правим това. Ние искаме последователно в действията с налагането на критериите, с изработването на областната здравна карта постепенно да отпадат тези, които не са ефективни, не са съвременни, не отговарят достатъчно на критериите.

По отношение на приватизацията. Да, и в сега действащата нормативна база отделни обособени части могат да бъдат приватизирани, няма нищо лошо в това, при наличие на сграден фонд, който е неизползваем. Да, може да бъде приватизиран, но за мен е много по-важно дали можем да си позволим приватизация на дейности в самите болнични лечебни заведения. Разбира се, това е една идея, която ще изложим допълнително и която ще развием допълнително. Но до този момент ние не сме го залагали като законодателна промяна. Благодаря ви.