Отговор на министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев на питане от народния представител Мая Манолова

Отговор на министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев на питане от народния представител Мая Манолова

 

 

ОТНОСНО: Правната и финансова основа на защитените болници, спешните кабинети и други в здравния сектор

 

26.03.2010

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАНОЛОВА!

 

Наистина въпросът не е актуален, но, бих казал, по друга причина. Отговорих вече на Ваши колеги на същия въпрос, а виждам, че и следващият е същият – може би затова не е съвсем актуален.

По отношение на здравната реформа – с нея се спекулира терминологично, като се говори, че тя била започнала, била спряла и каква била причината да спре. Доколкото виждам отговорите на някои Ваши колеги, спряла била, защото нямало достатъчно шум в системата. Здравната реформа е нещо, което се развива, не е еднократен акт. Това е процес, който трябва да се развива във времето и си има своите параметри. Но не това е въпросът, който ми задавате.

Във връзка с Вашия въпрос мога да кажа следното. В действащия Правилник за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ е регламентирано дейността на центъра да се осъществява от определени екипи. Тези екипи са ясно описани в самата структура както на центровете, така и на филиалите за спешна помощ. Въз основа на тази регламентация и с моя заповед е създадена организация на дейността на стационарния екип, който е към филиалите за спешна помощ, разположени на територията на лечебни заведения за болнична помощ, които с течение на времето, с годините, постепенно намаляват значително обема на своята дейност или някъде вече са преустановили своята дейност. Тази заповед е от 1 февруари 2010 г.

За осигуряване на допълнителното непрекъснато денонощно оказване на медицинска помощ е оказано на директорите на центровете за спешна медицинска помощ да привличат лекари като част от стационарния екип на филиала по граждански договор, така че да може населението на място да бъде осигурено с достъп до спешна медицинска помощ. И в много от случаите не само спешна, тя се използва и като амбулаторна помощ. Необходимите средства за допълнителното непрекъснато денонощно оказване на медицинска помощ от привлечените по граждански договор лекари се осигурява допълнително ежемесечно от Министерството на здравеопазването чрез бюджетите на центровете за спешна медицинска помощ.

 

Относно правната регламентация на създаването и функционирането на защитени болници, към настоящия момент в действащата нормативна уредба не е предвидена правна регламентация на лечебни заведения за болнична помощ като защитени или се ползват с форма на защита, а в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, внесен в Народното събрание и преминал на първо четене, е заложено при изработването на областните здравни карти задължително да се предвиди осигуряване на медицинското обслужване на населението, живеещо в труднодостъпни и отдалечени региони, като по този начин се гарантира медицинско обслужване на населението, живеещо в тези райони, чрез изработването на тази областна здравна карта, която ще се превърне и в национална здравна карта.

Уважаема госпожо Манолова! Явно и Вие не сте разбрали точно какво съм казал по отношение на тези спешни кабинети – че те са допълнителна структура към филиалите за спешна медицинска помощ. Аз съм открил такъв спешен кабинет, което означава, че на лекарите, които работят в него, е осигурено заплащане за дежурство, така че да използват структурата на целия филиал. Те не работят самостоятелно със слушалка или само с ЕКГ- апарат, а използват структурата на целия филиал за спешна медицинска помощ. Смисълът на този спешен кабинет е да има наличност на квалифицирани лекари на място, за да могат те да поемат определен контингент пациенти.

По отношение на болничните лечебни заведения, предлагаме текст в Закона за лечебните заведения, който, при изработването на областната здравна карта  дава правото на министъра на здравеопазването  съвместно с Националното сдружение на общините в Република България да определя лечебни заведения за болнична помощ, които следва да подпомогнат, когато те са разположени в отдалечени и труднодостъпни региони. До вчера се работи съвместно и с други институции освен с Националното сдружение на общините, така че изработването на областната здравна карта да отговори на всички тези въпроси.

А по въпроса за защитени болници, ако говорим априори  защитени непременно болници, означава незащитени пациенти, ако тези болници не отговарят на всички условия, които съществуват и които поставяме като критерии за съществуването на една истинска болнична лечебна структура. Благодаря. 

 

Времето