ОТНОСНО: Оптимизиране на броя на болниците в България
28.05.2010 г.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМАГ-ЖО МАНОЛОВА,
Безспорна е потребността от преструктуриране на болничната помощ – това е заложено и в действащата в момента здравна стратегия, приета от предходния парламент, това е една от целите на настоящето правителство в областта на здравеопазването.
Многократно в официални документи за анализи на системата на болничната помощ – наши и на международни експерти /Мастер план на Световна банка/ е констатирана свръхосигуреност с болници в Република България, като на този фон има свръхнедостиг на легла за долекуване и продължително лечение. Отново ще Ви припомня тези цифри - осигуреността с болници на 100 000 жители през последните няколко години нараства и варира между 3.8 и 4.62/без 46 диспансера с легла/ в сравнение със средно 3.0 – за страните от Европейския съюз (ЕС).
Съществуват обективни математико-статистически модели, за определяне потребностите от болнични легла. Те се базират на средноевропейски норми за осигуреност на населението с болнични легла, върху които се налагат интегрални коригиращи коефициенти, индивидуални за всяка област на страната. Коефициентите се формират въз основа на демографски показатели за възрастова структура на населението, раждаемост, смъртност, детска смъртност, хоспитализирана заболеваемост, инвалидизирани лица над 16 години. Това са основните здравно-демографски показатели, които имат пряко отражение върху потребностите от болнични легла. По отношение на общия брой легла се налага и друг коригиращ коефициент, тъй като значение има и показателят „използваемост на леглата”. С оглед профилактиката на вътреболничните инфекции е необходимо да се планира резервен леглови капацитет, поради което показателят може да се приеме за нормален, когато е между 75 и 80%.
Видно от гореизложеното, планирането на потребностите от брой болнични легла е абсолютно обективизирано. Ние нямаме намерение да приемаме друг европейски показател за потребност от болнични легла – ще се базираме на 5,9 на 1000 души население, защото както казахме по-горе в момента това е ситуацията в България и тя се приближава към средноевропейската. Имаме намерение обаче, да променим структурата на леглата по видове – за интензивно лечение, за активно лечение, за долекуване и продължително лечение, защото това е проблемът на нашата здравна система. Изложените принципи показват потребност от около 27 200 – 30 000 легла за активно лечение за страната. За да има една болница за активно лечение нужното многопрофилно и затворен цикъл на обслужване на населението, се счита, че е подходящо да разполага средно с 300 легла и това може да задоволи потребностите на един регион от 100 - 150 000 население. При тази калкулация излиза, че са нужни около 90 -100 такива болници, ако са само за активно лечение и са еднакви. В България легловата база на болниците варира от 50 до 1300 легла/Св. Георги –Пловдив/. Тези особености ни поставят пред по-сложната задача да направим преглед на структурите, обема дейност и съответствието с нужното качество на съответното ниво на медицинското обслужване. На тази база ще се приложат вариантите на математическия модел, с който определяме потребностите и ще предприемем последващите управленски решения за преструктуриране на системата.
В заключение ще кажа, че в първите мои изявления аз подчертах, че няма да има закрита болница. Продължавам да поддържам казаното и това следва да бъде ясно от настоящето изложение по поставения въпрос. В този смисъл споменатата цифра „130 болници за активно лечение” е извадена от контекста на една по-мащабна политика за болничното преструктуриране.
