Изложба по повод 110-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание беше открита днес в София
Събитието е включено в Плана на Националния инициативен комитет за честване на 110-та годишнина от Илинденско-преображенското въстание, чийто председател е министърът на отбраната Ангел Найденов.
От името на министъра на отбраната организаторите и гостите на събитието бяха приветствани от Николай Икономов, началник на отдел в дирекция „Управление на човешките ресурси“. В своето изказване той отбеляза, че Министерството на отбраната винаги ще подкрепя инициативите, насочени към военнопатриотичното възпитание. „Тази изложба дава уникалната възможност на всички млади граждани и гости на столицата да се запознаят с нашата история и с националноосвободителните борби на българския народ“, подчерта той.
Документалната изложба се организира от Държавната агенция „Архиви“, Столичната община, програмата „София – Културна столица на Европа – 2019 г.” и Института за исторически изследвания към БАН.
В откриването участваха министърът на културата Петър Стоянович, заместник-кметът на Столична община Тодор Чобанов, председателят на ДА „Архиви“ Мартин Иванов, председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва о. р. генерал –лейтенант Стоян Топалов и Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийските дружества в България.
* * *
Изложбата привлича вниманието към четническите действия на въстаниците в Смилевско, Кукушко, Костурско, Прилепско, Скопско, Щипско, Серско и др., към участниците в чети и отряди в Странджа и Одринско. Снимки на войводи, чети и отряди и съпътстващите ги текстове документират образите на действащи лица в описаните събития.
В експозицията са откроени лицата на основателите и водачите на Вътрешната македоноодринска революционна организация, създадена точно преди 120 години и на Върховния македоноодрински революционен комитет. Хрониката на събитията, текстовете и снимките в експозицията дават представа за действията на двете организации до въстанието в териториите на Османската империя.
Документи от Централния държавен архив, допълнени със снимков материал, очертават пътя на потоците бежанци към свободното българско Отечество след въстанието и ролята на българската държава, на Светия синод и на някои обществени организации за тяхното спасяване, настаняване и подпомагане. Направен е опит да се покажат и лицата на оцелели участници и възпоменателни събития, за да се проследи по-нататъшната им поборническа дейност и да се отдаде почит към загиналите във въстанието.
