Министър Велизар Шаламанов: Има остра необходимост от цялостна програма за превъоръжаване

Министерство на отбраната / / https://mod.bg/bg/news.php?fn_mode=fullnews&fn_id=6552
Министър Велизар Шаламанов: Има остра необходимост от цялостна програма за превъоръжаване
Министърът на отбраната Велизар Шаламанов участва на среща-дискусия на тема „Рискове и стратегически избори пред България“, която се проведе днес, 3 ноември. Срещата-дискусия се организира от Европейски съвет за външна политика и бе открита от Весела Чернева, директор на програмата „Европа и съседи“ в Европейския съвет за външна политика. В изказването си министърът на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че в рамките на НАТО, нашата сигурност и отбрана са гарантирани, но българският принос е ограничен, поради проблеми, свързани с техниката, и затова се налага превъоръжаване. „Ние нямаме проблеми с личния състав, който е подготвен, и е на изключително високо ниво; във всички учения, в рамките на съществуващата техника, е доказал пълна съвместимост. Във всички операции, за които, за съжаление, техника в много случаи ни осигуряват съюзниците, нашите офицери и войници се справят отлично. Но това, което те очакват от българското правителство, е модерна техника, съвместима със стандартите на НАТО. Същото се отнася и за техниката, която военнослужещите използват в подкрепа на гражданските власти. Всеки ден получаваме искания от кметове и областни управители. Няма друга институция в Република България, която да оказва толкова много подкрепа на гражданските власти: самолети за задачи по трансплантиране и спешни операции, хеликоптери за търсене и спасяване, безпилотни самолети за заснемане денем и нощем на опасни райони, спасявания при пожари, наводнения, открити боеприпаси и т.н. Това не става без модернизация, без попълване на техниката“, каза министър Велизар Шаламанов.

Велизар Шаламанов коментира ресурсите и възможните източници за финансиране на превъоръжаването на Въоръжените сили. Един от тях е - Планът за готовност, който основно се фокусира върху способностите за колективна отбрана в Югоизточна Европа. „Той позволява, при една активна политика, България да привлече много повече съюзни ресурси за изграждане на способности на българска територия, особено в сферата на наблюдение, разузнаване, логистика не само за България, а и за НАТО като цяло“, каза министър Велизар Шаламанов.

Стефан Попов, директор на „Риск Монитор“, коментира българския принос в разширяване на капацитета на НАТО. България формира външнополитическата си роля в резултат на активно взаимодействие с ЕС. България е в положение на наблюдавана страна заради това, което Европейската комисия (ЕК) нарича корупция и организирана престъпност. ЕК установи този механизъм за наблюдение, по силата на който България трябва да се освободи от два тежки дефекта – системната корупция и организираната престъпност – каза Стефан Попов. Според него, ЕК трябва много повече да разчита на по-широката публична сфера, която единствена е в състояние да помогне на страната да се очисти от тежката, системна, всекидневна политическа корупция. Докато това не стане, България не може да изпълни условието – тя да има своя значителен принос във формирането на политика на отбрана и външни отношения на ЕС – заяви Стефан Попов. „Не може да разговаряш с корумпирани институции и да ги убеждаваш, че трябва да се изчистят от собствената си корупция“, допълни той.

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва и енергиен експерт, коментира икономическите и енергийни рискове пред България и региона. Според него, за първи път районът на Черно море се превръща в един от театрите на глобалното геополитическо съперничество, а това предполага от нас активна политика. В България, според него, стои въпросът за реализация на системите за ранно предупреждение на т.нар. хибридни заплахи. „Най-голямата опасност за България в търсенето на стратегии, политики, да може да отстоява собствените си интереси, е именно вариантът, при който България влиза във функцията си на несъстоял се член на Европейския съюз и НАТО“, коментира Илиян Василев.

Васил Гарнизов от Нов Български университет засегна темата за това – как обществото може да влияе по отношение на политиките за сигурност. „По време на служебните правителства, се случва някакъв пробив и в разговорите за сигурността се включват по-широки кръгове от експерти, неправителствени организации. По време на редовните правителства – каквото и да се формулира, става в малки екипи, в затворена среда, а в обществото – витаят слухове“, коментира Васил Гарнизов. „В България, от една страна подозираме институциите, че са неефективни и корумпирани, от друга страна – им възлагаме задачата, или те си я самовъзлагат, да решават дълготрайно съдбите на България, без да включват по-широк кръг от експертизи, неправителствени организации и медии“ – коментира Васил Гарнизов.

Водещи новини

Времето

Полезни линкове