Министърът на отбраната Николай Ненчев: Националната делегация ще замине за Варшава с ясен мандат и позиции
Оценката за състоянието на сигурността в Черноморския регион е отразена в приетите от Народното събрание стратегически документи: „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“, „Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2015г.“ както и внесения от Министерския съвет за приемане в Народното събрание „Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г“. Оценките остават актуални и към настоящия момент.
Основните проблеми за сигурността в Черноморския регион през периода бяха породени от ескалацията на руско-турските отношения; кризата в Украйна; отражението на наложените на Русия санкции и нарастването на руския военен потенциал на Кримския полуостров и в Черно море. Основни заплахи за НАТО в областта на отбраната са развърнатите именно стратегически ядрени ракетни комплекси, главно в западните и южните региони на Русия, милитаризирането на п-в Крим и многократното увеличаване на способностите на Черноморския флот.
Негативно е и влиянието на замразените конфликти в региона. Неуредените конфликти в Черноморието (Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Донбас) са сред главните източници на напрежение и нестабилност в региона.
Нови заплахи, включително кибер атаки и нови форми на хибридни военни действия, силни мигрантски и бежански вълни ще продължат да се отразяват дълбоко на нашата сигурност.
Наличието на разнородни и специфични рискове и заплахи за сигурността в Черноморския регион засилват все повече значението и влиянието му в международен план. Необходимостта от оценяване на динамиката на процесите в него се определя от потребността за своевременно разкриване на рисковете и заплахите за НАТО и за ЕС, в т.ч. и за Република България.
Коя ще бъде основната водеща тема на предстоящата среща на върха във Варшава?
Основната тема ще бъде свързана с дългосрочната адаптация на Алианса в отговор на значително променената среда за сигурност. Адаптацията на Алианса се разглежда в три измерения – политическа, военна и институционална. Срещата във Варшава ще изиграе историческа роля за формулиране на конкретни и дългосрочни решения по изграждането на модерен възпиращ и отбранителен потенциал на НАТО в отговор на новите предизвикателства и заплахи от всички възможни направления (т.нар. 360ᵒ подход). С най-голям отзвук се очаква да бъдат въпросите по засиленото предно разполагане на многонационални сили на НАТО по източния фланг и мерките за отговор на предизвикателствата от юг.
Какво ще бъде отражението на засиленото предно разполагане на многонационални сили на НАТО по източния фланг за България?
На срещата във Варшава ще бъде утвърдено разполагането на батальонни бойни групи в четири страни от източния фланг – Полша, Литва, Латвия и Естония.
Тези групи ще са предназначени за демонстрация на солидарността, интегритета и способността на Алианса да защити всяка страна-членка. Съставът на бойните групи ще бъде многонационален, с основно участие на сили от рамковата държава и попълнения от останалите страни-членки и страната-домакин, на ротационен принцип.
Що се отнася до южната част на източния фланг, в т.ч. и нашата страна, ще бъдат утвърдени адаптирани мерки, съответстващи на спецификата на предизвикателствата в Черноморския регион. Тези мерки се изразяват в изграждане на многонационална бригада с рамкова държава Румъния, предназначена основно за изпълнение съвместни учения и тренировки под командването на дивизионния щаб Югоизток.
Във времето след Срещата на Върха ще бъдат разработени опции за адаптирано военноморско и военновъздушно присъствие на НАТО в региона на Черно море.
Какво ще бъде участието на България в многонационалната бригада с рамкова държава Румъния?
Съгласно утвърдените рамкови позиции, Република България ще изрази готовност за афилииране на един механизиран батальон към многонационалната бригада, с цел провеждане на съвместни учения и тренировки на ротационен принцип и повишаване на оперативната съвместимост и готовност на българските формирования. Бих искал да отбележа, че афилиирането не е прецедент за българските въоръжени сили. Считано от 2013г. България е афилиирала една механизирана бригада към Корпуса на НАТО за бързо развръщане в Солун, Гърция.
Наличието на военни съоръжения и обекти за съвместно ползване със САЩ на българска територия дават допълнителни възможности за реализиране на съвместни учения със съюзниците и партньорите.
Какво би било измерението на адаптираните мерки във военноморската и военновъздушна област в региона на Черно море?
Първо бих искал да отбележа, че всички мерки за засилено предно разполагане по източния фланг, включително адаптираните мерки за региона на Черно море са изцяло отбранителни, премерени и съотносими към международните ангажименти на Алианса като цяло, като са същевременно съобразени с всички международни закони и общоутвърдената архитектура по сигурността в Европа.
Разработването на опции и препоръки за адаптирано предно присъствие в Черно море следва да се извършва в съответствие с изразената от президента и министър-председателя на Република България позиция чрез прилагане на установените работни процедури в НАТО. Основната цел на това присъствие следва да бъде повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействие на силите на Алианса чрез разработване на по-интензивен график за учения. Засиленото военноморско присъствие ще допринесе както за повишаване на способностите на Военноморските сили, така и при необходимост за пресичане на мигрантски потоци през Черно море, подобно на операцията на НАТО в Егейско море.
До момента България участва в дискусиите по предното присъствие на НАТО, без да е поемала ангажименти за осъществяване на идея за отделен тристранен регионален формат извън НАТО.
Става въпрос за съвместни учения под егидата на НАТО, включително с участието на Постоянните военноморски групи на НАТО и под командването и управлението на Военноморското командване на НАТО /MARCOM/.
Що се отнася до военновъздушната сигурност, една от мерките е продължаващото изпълнение на усилена мисия по Air Policing, която е част от пакети мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците от Плана за готовност за действие на НАТО, утвърден в Уелс.
Но трябва да подчертая още веднъж, че конкретните опции на адаптираните мерки за региона на Черно море във въздушната и морска област ще бъдат предмет на дискусии и разработване във времето след Срещата на Върха във Варшава.
Благодаря за вниманието!
Водещи новини
