Приетите от Министерският съвет изменения на Закона за лечебните заведения разширяват правно-организационната форма на лечебните заведения - индивидуални практики за първична и специализирана извънболнична помощ. Те ще могат да се учредяват като еднолични търговски дружества от лекари и лекари по дентална медицина. В момента те се учредяват само от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина, както и от учредени от тях еднолични търговци.
Поради несъответствие с принципа на свободния достъп на пациентите до медицинска помощ, заложен в чл. 4 от Закона за здравното осигуряване, отпада определянето на видовете лечебни заведения за болнична помощ като районни, областни, междуобластни и национални, в зависимост от териториалния обхват на обслужваното население. Отпада и определянето на болниците като многопрофилни. Регламентират се критерии за определяне на една болница за университетска, визиращи необходимия преподавателския състав и материално-техническата обезпеченост. Болниците за активно лечение ще могат да разкриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация.
Регламентира се изрично възможността домовете за медико-социални грижи (ДМСГ), лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ и хосписите да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане, с оглед осигуряване на участието им в реализирането на редица проекти, условия за допълнително финансиране на тяхната дейност и комплексна грижа за хронично болните лица. Разкриването на дневни центрове за деца с медико-социални проблеми към ДМСГ за деца, както и на дневни центрове или защитени жилища за лица с психични разстройства към лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, е насочено към разширяване възможностите за грижа към тези лица и е стъпка към тяхната деинституционализация.
Предлага се ново определение на хосписа като лечебно заведение, като дейностите му се уеднаквяват с хосписите в други държави членки на Европейския съюз (лечебно заведение за терминално болни). По този начин се разграничава дейността на хосписа като вид лечебно заведение от хосписите, предоставящи единствено социални услуги за възрастни хора. Създава се нов вид лечебно заведение – център за психично здраве, който ще извършва диагностика, лечение, регистрация рехабилитация, социална и експертна дейност на лица с психични и поведенчески разстройства, както и промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението.
Създава се задължение за лечебното заведение за болнична помощ да осигурява непрекъснато 24–часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, за които е получило разрешение, с оглед гарантиране на медицинското обслужване на населението. Болниците за активно лечение ще могат да разкриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация, с цел осигуряване на по-продължителни грижи и лечение за пациентите. Анализът на болничната помощ в страната показва недостиг на структури за долекуване, продължително лечение и рехабилитация, както и недостатъчно полагане на здравни грижи за хронично болните лица.
Предвиждат се промени в съдържанието на областните здравни карти и на Националната здравна карта. Променят се и критериите въз основа на които ще се разработват областните здравни карти - съответствие на дейността на лечебното заведение с утвърдените медицински стандарти; осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински кадри на основен трудов договор; наличната и технически изправната медицинска апаратура в лечебното заведение; възможността за осигуряване на 24-часов прием на пациенти от лечебното заведение. Съответствието на клиниките, отделенията и секторите в лечебните заведения за болнична помощ с тези критерии е условие за получаване на финансиране със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Отпада задължителната акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове, диагностично-консултативните центрове и тъканните банки. Те ще подлежат на доброволна акредитация, освен когато искат да извършват обучение на студенти, докторанти и специализанти.
