- Г-н Ангелов, какво се случва с разследването за бягството от софийския затвор на Николай Николов - Шатката и гватемалеца Хосе Гевара?
– Продължава издирването. Колегите от МВР са установили автомобила “Опел Вектра”, с който са избягали. Той е на частно лице, естествено с чужди номера. В интерес на разследването не мога да кажа нищо повече.
Установена е вината не само на служители от надзорно-охранителния състав на затвора, но и по командната верига нагоре. Констатирани са пропуски в контролнопропускателния режим.
Назначена е комисия, която установява състоянието на физическа защита на всяко едно от местата за лишаване от свобода, проверени са всички бариери и огради.
Променихме графика за дежурства на надзирателите, като целта е осигуряване на необходимия охранителен състав и повишаване качеството на работа. Текат проверки на ефективността на колегите в извънредни ситуации, т.е. вдигаме надзирателите под тревога. Така се проверява колко ефективно и бързо те се справят с поставените задачи. Над 95% реагират адекватно и навреме, което е много добър показател.
За тази година успяхме да увеличим заплатите на служителите в ГД “Охрана” и тази за изпълнение на наказанията с 5%.
- Бягството на Шатката и гватемалеца последното ли е?
– Последното е от общежитие от открит тип в Бургас. Затворникът е заловен от МВР. Взети са необходимите мерки и са наложени санкции за неупражнен контрол.
- Затворите са в ужасно състояние. В колко от тях предстои ремонт?
- Не е тайна, че затворите не са в цветущо състояние с оглед възрастта на самите сгради. Централният софийски затвор, който е първи, е построен през 1928 г. Запознати сме с констатациите за състоянието на местата за лишаване от свобода, направени в докладите на ЕК за предотвратяване на изтезанията през 2010 и 2012 г. Работи се по подобряване на условията.
Знаем, че страната в момента е в недобро икономическо състояние и разчитаме много на средствата, които постъпват по Норвежкия финансов механизъм. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) е бенефициент на близо 7 млн. евро. По този проект преди месеци в сливенския затвор бе модернизирана детската ясла и медицинският център. Модернизира се и затворническото общежитие от закрит тип “Дебелт” . Това ще подобри условията и в бургаския затвор, защото 450 лишени от свобода оттам ще бъдат преместени в “Дебелт”. Друго направление на проекта по Норвежкия механизъм е рестартирането на ремонт на затворническо общежитие “Разделна”. Целим намаляване на пренаселеността на варненския затвор. Тенденцията е на всеки затворник да се осигурят от 4 до 6 кв. м, каквито са изискванията на ЕС. До края на годината ще приключи ремонтът на ареста в Шумен. Ще ремонтираме и кухненския блок на затвора в Ловеч съгласно препоръките на ЕС.
Предвижда се ремонт на корпуса на затвора в Стара Загора. Във всяка килия ще има санитарен възел и течаща вода. Наскоро, след посещение от норвежките партньори, получихме добра новина – ГДИН има да усвои допълнително около Е 248 хил. С тях ще изградим изцяло нов кухненски блок в затвора в Бургас.
– Затворници с по над 20-годишни присъди съдят държавата. Защо и коя от страните – затворникът или ГД “Изпълнение на наказанията”, най-често печели делата?
– Осъдителните дела на затворниците са във връзка с материалните условия. Работим активно за подобряването им. От началото на 2007 г., когато са създадени административните съдилища в страната, са образувани 331 административни дела. От тях 131 са неприключили, 178 са с отхвърляне на исковете. 16, или около 10 % от делата са приключили с частично уважаване на претенциите. Обезщетенията са от 150 до 3000 лв. По тях се е произнесъл и ВАС и решенията му са окончателни. Преди началото на 2007 г. са приключили 34 дела. При 7 от тях са частично уважени исковете. Обезщетенията са от 100 до 2000 лв.
– Колко молби на чужденци за българско гражданство са получени за отминалата година?
- През 2013 г. българско гражданство са поискали 17 512 лица, като 16 608 от тях са на основание български произход. Гражданство са получили 7954 души, като македонците са 4852 души, или над 60 %.
-Коя е най-честата причина за отказ?
- Най-честата причина е придобиването на чуждо гражданство в страни, чието законодателство не позволява двойно гражданство. Има случаи и на отнемане на българско след издаване на указа за получаването му. Причина за това са открити нарушения или измама от кандидата за гражданство. За последните 6 месеца има 12 такива случая, за други 8 се подготвя процедурата по отнемане на гражданството.
- Колко чужденци са станали български граждани по улеснената процедура, след като са инвестирали над 2 млн. у нас?
- Няма приключили такива производства. Има 9 висящи, но те са по процедурата за получаване на гражданство въз основа на постоянно пребиваване в България, за което изискването е да има инвестиция от 1 млн. лв. Едва след като кандидатът има най-малко 5 г. постоянно пребиваване на това основание, той може да подаде молба.
- Откъде са кандидатите?
- Граждани на Русия, инвестирали в имоти.
- Колко българи са се отказали от гражданството си по произход през м.г. и какъв е техният брой предните години?
- През 2010 г. сме имали 106 преписки за освобождаване от гражданство, като освободените са 126. През 2011 г. са 153, а са освободени 114. 2012 г. са 188 на 129. 2013 - 248 на 238. За 4 г. преписките са общо 692, а освободени от българско гражданство са 607 души.
От 2010 до 2012 г. има намаляване, но след това виждате увеличение. Последната година дори броят е почти изравнен, което се дължи на натурализация на българи в Холандия, Норвегия и др. страни, които не позволяват двойно гражданство.
- Като председател на Съвета по международни осиновявания открихте ли слабост в прилаганите процедури? Още ли ще може да се осиновява дете от чужденец, без да се срещат преди това?
- След като съветът е избрал семейството, което най-добре може да задоволи нуждите на детето, е необходимо одобрение на министъра на правосъдието. След получаването му кандидат-родителите имат 2 месеца на разположение, за да осъществят личен контакт с детето.
Имали сме 2 случая през м.г., при които кандидат-осиновителите не осъществиха среща, действащата наредба го позволява. Сега сме предложили наредба, която изключва възможността да се реализира осиновяване без среща между детето и осиновяващите.
- За колко от децата със сериозни здравословни проблеми са осигурени семейства?
- Предложили сме на 143 осиновяващи 200 деца със специални нужди. Със здравословни проблеми са 73, другата група са братя и сестри, които са 55 деца. Целта не е да се търси дете за семейството, а семейство за детето. Това е огромна разлика.
- Има ли разсиновявания от чужбина и какви са причините?
- Статистиката е малка, но трябва да се направи разграничение - за 2013 г. с решение на български съд са разсиновени 3 деца. 2 семейства са от Италия и едно от САЩ. Понякога нежеланието е на семейството, но се случва самото дете да поиска разсиновяване. След като то напусне България, компетентни са централните органи на страните, в които то пребивава. Разбира се, България винаги може да иска информация за всяко осиновено българче.
