В четиринадесети брой на Бюлетина „Решения на ЕСПЧ по дела срещу България“ са включени решенията, постановени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в периода от месец октомври до месец декември 2016 г.
ЕСПЧ е обявил за недопустими пет жалби срещу България. По други седемнадесет е постановил осъдителни решения в последното тримесечие на 2016 г., като осем от тях са свързани с жалби по отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ).
Две от недопустимите жалби („Вельов и Димитров срещу България“ и „Атанасов срещу България“) се отнасят до неприключването, съответно забавянето при обезщетяването на жалбоподателите за отчуждено имущество по реда на отменения ЗТСУ.
Обявена е за недопустима и жалбата „Димитрова и други срещу България“, в която жалбоподателите са оплакват, че не могат да влязат във владение на техен имот, поради отказа на „Ню Бояна филм“ АД да се съобрази с влязло в сила през 1999 г. съдебно решение.
Според съда е недопустима и жалбата („Коретчи срещу България“), която е свързана с оплаквания за нарушаване на правото на свобода и сигурност по чл. 5 от Конвенцията за защита правата на човека.
Като недопустима е определена и жалбата на „Мюсюлманско настоятелство с. Старцево срещу България“, тъй като ЕСПЧ приема за явно необосновани оплакванията по чл.9 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с твърденията, че представители на общината възпрепятствали сдружението-жалбоподател да извършва обредни и погребални ритуали в действащото гробище на селото.
Осъдително е решението по делото „Чакалова-Илиева срещу България“, по което Съдът е приел, че жалбоподателката е била поставена в ситуация на невъзможност законността на нейното уволнение като директор на средно училище да бъде разгледана от съд, поради непоследователната практика на вътрешните съдилищата в периода 2007-2010 г., по въпроса дали в подобни ситуации надлежен ответник е самото училище или Регионалният инспекторат по образованието (нарушение на чл. 6 от Конвенцията)
Нарушението по делото „Л.Д. и П.К. срещу България“ е във връзка с чл. 8 от Конвенцията, поради това, че жалбоподателите, които претендират биологично бащинство, не са имали ефективна възможност да оспорят извършено от страна на трети лица, припознаване по отношение на две деца.
По делото „Бойканов срещу България“ пък е нарушен чл. 10 от Конвенцията. Съдът приема, че има непропорционална намеса в правото свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя, който бил осъден за клевета спрямо държавен съдебен изпълнител.
Следвайки трайно установена практика („Кирилова и други срещу България“) ЕСПЧ намира нарушения на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията в осем случая, поради неприключването или забавянията при отчуждително-обезщетителни процедури по ЗТСУ (отм.)
Бюлетин брой 14 е публикуван на следния адрес:
http://www.justice.government.bg/files/Bulletin_broi_14_636215629953918320.pdf
