Заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов представи проекта на антикорупционния закон пред журналисти
Статутът, функциите и правомощията на новия орган – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) са уредени в проекта на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов представи днес пред журналисти на нарочна пресконференция.
Целият проект и мотивите към него бяха публикувани за обществено обсъждане на 31 юли т.г. в изпълнение на графика, зададен от министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева.
„Целта на законопроекта е да противодейства на корупцията по високите етажи и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, при гарантиране на правата на гражданите, защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ, и защита на лицата, подали сигнал за нарушение“, заяви заместник-министър Стоянов.
Той допълни, че друга основна функция на Комисията ще е превенция срещу корупционните практики по високите етажи, чрез изготвяне на конкретни предложения до компетентните органи, които от своя страна ще са длъжни да предприемат мерки.
И още: новата антикорупционна комисия се изгражда на основата на успешно функциониращата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Заместник-министър Стоянов уточни, че по отношение на магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към Висшия съдебен съвет, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът ще уведомява Комисията, която извършва цялостна проверка на имущественото състояние.
Законопроектът предвижда да се разшири кръгът на лицата, задължени да подават декларации по сега действащия Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Сред новите лица, които ще имат задължение да подават имуществени декларации са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и да управляват средства от ЕС, делегираните с функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите по тях.
„Разширява се и кръгът на декларираните обстоятелства, а именно - чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва повече от 3 месеца в рамките на една година“, подчерта заместник правосъдният министър.
Проверката на имущественото състояние започва на различни основания в зависимост от това, дали става дума за заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления.
На въпрос на журналисти зам.-министър Стоянов обясни, че по отношение на привлечените като обвиняеми се запазват сегашните основания, както и кръгът на престъпления, за които са привлечени.
Основанията за стартиране на проверка на цялото имущество на лица заемащи висши публични длъжности са установено несъответствие в размер не по–малко от 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства, когато след предоставянето на възможност за отстраняване на непълнотите и грешките то продължава да е налице или установен с влязло в сила решение за конфликт на интереси.
Ако тази проверка приключи с доклад за несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания се образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество
По думите на Стоянов Комисията ще извършва дейности за противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. За тази цел в нея ще бъде включена съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. „По този начин се възприема комплексен подход в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Предвидена е изрична възможност органите на Комисията да използват специални разузнавателни средства, което ще гарантира ефикасност при противодействието на корупцията. Прилагането на специални разузнавателни средства ще се извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, с което се гарантират достойнството, правата и основните свободи на гражданите“, уточни заместник министърът.
Комисията може да извършва проверки по сигнал на граждани при изключване на анонимността на подателя. Това е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и че правата на лицата, срещу които се подават сигнали, ще бъдат защитени. В отделна глава на законопроекта са разписани норми, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнал, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват самоличността им, да не разгласяват станали им известни фактите и данните, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала.
Комисията се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове с мандат 6 години, без право на повторно избиране.
Председателят се избира от Народното събрание (НС) с обикновено мнозинство по предложение на народните представители. Заместник-председателят и другите членове на Комисията се избират от НС по предложение на председателя на Комисията.
Предложението в законопроекта процедурата по избор да се развива пред НС, Стоянов аргументира с това, че България е парламентарна република и Народното събрание е органът, който в най-висока степен би гарантирал прозрачността на процедурата по номиниране, изслушване, включително с участието на неправителствения сектор и избор на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията.
Освен това е предвидено Комисията да депозира ежегодно доклад за дейността си, а при покана от страна на депутатите, членовете й ще са длъжни да отговарят на въпроси и да предоставят информация на народните представители.
Водещи новини
