- Пак дефлация – промърмори младият банкер, ровейки в телефона си.
- Кое, баби? – възрастната жена на съседната седалка се наведе странично към него, а чернокосият мъж, седнал отсреща, вдигна поглед от намачканото в скута му яке. Банкерът се усмихна плахо:
- Дефлация, бабо, дефлация.
- Какво е то? – подпита бабата.
- Падащи цени.
Автобусът наби рязко спирачки, найлоновият плик се изплъзна от ръцете на възрастната жена и преди тя да успее да го сграбчи, два-три домата се изтърколиха надолу по пътеката, последвани от дружни ругатни по адрес на шофьора. Мъжът седнал отсреща не помръдна, но едно младо момиче се наведе и набързо събра зеленчуците, след което ги подаде на бабата.
- Чакай – прошепна банкерът и взе последният домат от ръцете на девойката. – Бабо, за колко взе килото?
- Лев и деветдесет – отвърна гордо жената, присвивайки очи.
- По-евтино от обикновено? – попита банкерът, който нямаше представа колко струва едно кило домати.
- По-евтино – десет стотинки.
- Ето значи какво е дефлацията. Ти си купуваш кило домати за лев и деветдесет, а преди месец те са били два лева, нали така? Тези десет стотинки не изглеждат много на пръв поглед, но на практика възлизат на пет процента от цената на всяко кило домати.
Видимо незаинтересована, жената посегна да прибере домата си, но банкерът го дръпна настрани. Мъжът отсреща погледна през прозореца. Банкерът продължи:
- Ако нещата продължават така, скоро тези пет процента ще станат десет. Печалбите назад по линията ще намалеят. Магазинерът, от който си ги купила, има нужда от определен оборот, за да плати наема за магазина си, както е по договор. Транспортната фирма – също, за да може да зареди камионите и да плати на служителите си.
Земеделският производител най-вероятно е изтеглил заем, за да произведе тези домати. При намаляващи приходи, за да съкрати част от производствените си разходи, той може би ще намали броя на хората, които работят за него. Другият вариант е да намали заплатите им, но в наши дни доходите не са особено чувствителни в посока понижаване. Ако земеделецът не е в състояние да стори това, как ще върне заема си?
Портфейлът на банката, която го е отпуснала, най-вероятно ще се влоши. Кой знае срещу каква колиба му го е дала!
Нещо повече – чрез по-ниската цена, на която купуваш доматите, ти плащаш по-ниско ДДС, което означава, че приходите в бюджета ще намалеят. Това ще доведе до по-малко капиталови инвестиции, натиск за замразяване на нивата на пенсиите и бюджетните заплати, както и влошаване на фискалната позиция, заради реалното оскъпяване на плащанията по дълга. В очакване на още по-ниски цени, потребителите ограничават търсенето си, съответно предприятията – производството си. Кръгът се затваря.
Бабата стоеше с полуотворена уста. Въпреки че не беше разбрала почти нищо, тревогата в гласа на младия човек до нея беше неподправена, което будеше съчувствие. Банкерът вдигна доматът пред лицето на бабата.
- Ти, ако знаеш, че кило домати след два месеца ще е с още пет стотинки по-евтино, би ли си купила домати сега, или би изчакала?
- E, па ще си купя.
- Защо?
- Защото трябва да ям нещо. Даже ако са по-евтини, може повече да си купя.
Банкерът нервно бутна домата в плика на възрастната жена и прокара пръсти през косата си.
- Тук не става дума за домати, бабо.
- А за какво?
- За всичко! Безработицата е висока, а потребителското търсене спада. Цената на всичко тръгва на-до-лу! Дълговете стават все по-трудни за обслужване, а икономическите отношения и поведението на потребителите – все по-трудно прогнозируеми. Цените на финансовите активи засега се държат, но кой знае колко още ще е така. Хората кътат пари, бизнесът не тегли кредити, цялата система замръзва. Трябва да намерим начин да стимулираме инфлацията.
Възрастната жена неволно стрелна с поглед мъжа отсреща, който продължаваше да се преструва, че не ги слуша.
- Е как инфлацията?
- Инфлацията, бабо. За да тръгне пак кредитирането и безработицата да намалее ни трябва определено ниво инфлация. Някои казват два процента, но аз съм по-склонен да си мисля, че в сегашните условия са ни необходими поне три-четири. Поне на първо време. Трябва да накараме хората да си харчат парите, за да стимулираме...
- Ама аз я знам инфлацията – прекъсна го бабата. – То е всяка година, откакто се помня. Всичко поскъпва, а пенсията едвам. Тези домати бяха осемдесет стотинки преди десет години. Как ще е хубаво това?
Банкерът присви устни.
- Ти не виждаш голямата картина.
Мъжът отсреща се усмихна и отново погледна през прозореца. „Винаги е забавно, когато гледаш как някой многознайко се опитва да убеди широката публика в „заплахата“ от падащи цени“ – помисли си той. Младото момиче не чу нищо от цялата работа. Музиката в ушите му беше прекалено силна.
