Норман Лент практикува ‘ограниченото’ правителство по модела на основателите
Барак Обама на висок глас заявява, че като президент не е отговорен за големите увеличения на разходите, защото всичко вече било решено. Можеше да бъде и по-точен, като отбележи, че по конституция за това е отговорен Конгресът. Всъщност, Конгресът – и демократите, и републиканците - почти единодушно отхвърли неговите предложения за бюджета, но само защото не са склонни да похарчат колкото иска той.
Както може да бъде видяно от таблицата, големият ръст на разходите започва след изборите през 2006, когато демократите взимат властта в Конгреса. Неговите членове встъпват в длъжност през януари 2007, когато от фискалната година е минала вече една четвърт. Първият бюджет, за който е отговорен тогавашният Конгрес е за 2008 г. Когато г-н Обама беше член на Конгреса е гласувал в полза на големите увеличения. Той е и онзи, който предложи почти еднотрилионен скок в разходите, част от плана му за стимулиране на икономиката в началото на 2009 г., след като стана президент. Затова, президентът да спори, че изобщо не е отговорен за големите увеличения в харчовете, меко казано идва в повече.
Емпиричните доказателства подкрепят възприятието, че републиканците донякъде са по-сдържани от колегите си демократи, когато става въпрос за разходи, но това е твърде елементарно твърдение. Много вероятно е, че ако демократите не бяха взели властта в Конгреса през 2008, и разходите, и дефицитът щяха да бъдат по-ниски за последните 4 години, главно защото републиканците нямаше да одобрят единия трилион „стимули” и някои други бездънни бюджетни ями.
Историята показва, че обикновено и републиканци, и демократи в крайна сметка гласуват за по-високи от предизборно обещаните разходи (и данъци). Главният проблем е, че са силно лобирани от тези, които искат определени разходни програми, и после възнаграждавани със средства за кампаниите си, когато гласуват за тях.
Миналата седмица почина Норман Лент - изключително добър и отговорен републиканец, член на Конгреса от 1970 до 1992г. Имах честта да бъда близък приятел с него и съпругата му няколко десетилетия. Г-н Лент разбира се беше подложен на всевъзможния натиск да харчи повече за съмнителни дейност, но заради силния си характер успяваше да се противопоставя по-добре от повечето си колеги. (Обикновено при гласуванията имаше най- консервативния подход от всички представители от Ню Йорк).
Г-н Лент бе с идеите на бащите на нацията, когато ставаше въпрос за правилната роля на Конгреса, и вярваше, също както тях, в ограниченото правителство. Той внимателно четеше проектозаконите на комисиите, в които участваше, и се опитваше да ги извае, защото за разлика от твърде много хора, които служат там в момента, той разбираше последствията на лоши или зле изготвени закони.
Г-н Лент, макар и много умен и успял, винаги бе скромен и мил. Той наистина вярваше, по начин, който в момента не е моден, че неговата роля е да служи на хората. Той много държеше на услугите към избирателите, въпреки че самият той самият не харчеше много. С времето избирателите го награждаваха с все по-добри и по-добри изборни резултати. До 1988 той вече беше окичен с 71% от гласовете, рекорд за когото и да било конгресмен от Лонг Айлънд. Той бе пример затова как законодател може да бъде фискално отговорен и въпреки това да бъде преизбиран отново и отново в район, който бързо си сменя мнението (след като побеждава известен демократ). Г-н Лент сигурно можеше да задържи позицията си до живот, но също така разбираше, че животът предлага и повече от стоенето в Конгреса, и напусна докато беше на върха, за да се грижи за семейството си (синът му беше развил смъртоносен мозъчен тумор) и да върши други неща.
Г-н Лент веднъж ми каза, че според него реформата, която би имала най-силен ефект, би била забраната на правото на вносителя на закон или на ръководството на партията да определят името на законопроекта. Някой, примерно, би могъл да предложи закон, който е кръстил „Акт за майчинството и ябълковия пай от 2012”. Разбира се, би било трудно на когото и да било от Конгреса да гласува против майчинството и ябълковия пай, дори и законът да дава незаслужени субсидии на производителите на ябълки и майките с повече от 4 деца.
В момента президентът Обама предлага редица закони за „създаване на работни места”, които ще осигурят средства за наемане на още държавни служители, докато унищожават заетостта в частния сектор. Лесно е като лозунг да се постави „нови работни места”, по-трудно е да се обяснят разрушителните вторични ефекти.
Американската република не се нуждае от перфектни политически лидери, но историята показва, че се нуждаем от повече президенти като Роналд Рейгън и повече членове на Конгреса като Норман Лент, ако искаме да избегнем катастрофата и да опазим свободата. Това изисква избиратели, способни да различават между отговорните и шарлатаните.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 18 юни 2012 г. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.
