Всяка държава-членка на Европейския съюз трябва да следи бюджетният й дефицит да не надвишава определена граница. За това се заговори доста усилено, след като стана ясно, че ние вече сме го направили и могат да се очакват санкции. Но каква е процедурата по-точно, какви са конкретните причини според Европейската комисия и какви препоръки е отправила към управляващите, за повечето хора в страната изобщо не е ясно. Накратко процедурата по свръхдефицит е следната:
Пактът за стабилност и растеж (ПСР) е рамка, основана на правила за координация на националните фискални политики в Европейския паричен съюз. Тя е създадена за гарантиране на стабилни публични финанси, което е важно условие за съюза да функционира правилно. За целта в Пакта са заложени два критерия: съотношение бюджетен дефицит/БВП до 3% и съотношение държавен дълг/БВП до 60%. Ако дадена държава-членка не изпълнява изискванията по един или и по двата критерия, Комисията изготвя доклад. Пактът се състои от превантивни и възпиращи мерки:
А) Превантивни мерки:
- Когато Съветът реши, че е налице прекомерен дефицит, той приема, без ненужно отлагане и по препоръка на Комисията, препоръки, които отправя до съответната държава-членка, за да сложи тя край на тази ситуация в определен срок. Тези препоръки не се публикуват.
- Когато установи, че в отговор на неговите препоръки не са били предприети ефективни действия в определения срок, Съветът може да публикува препоръките.
- Ако някоя държава-членка продължава да не привежда в действие препоръките на Съвета, той може да реши да даде предизвестие на държавата-членка в определен срок да изпълни мерки за намаляване на дефицита, считани от Съвета за необходими за справяне със ситуацията. В този случай, Съветът може да поиска от съответната държава-членка да представя по определен график доклади, чрез които да се преценят положените от нея усилия за коригиране на положението.
Б) Възпиращи мерки:
Съветът може да реши да приложи или, според случая – да засили, една или повече от следните мерки в случаите, когато държавата не е успяла да коригира в срок бюджетния си дефицит и не изпълнява ефективно дадените й препоръки:
- да изиска от съответната държава да публикува преди издаването на облигации и ценни книжа допълнителна информация, определена от Съвета.
- да прикани Европейската инвестиционна банка да преразгледа кредитната си политика спрямо тази държава-членка.
- да изиска от съответната държава-членка да направи безлихвен депозит в подходящ размер в Съюза, докато, по мнението на Съвета, прекомерният дефицит бъде коригиран.
- да наложи глоби с подходящ размер.
А сега да се върнем на процедурата по свръхдефицит за България, която Европейската комисия наскоро препоръча да бъде открита. Като причини за образувания в България дефицит Комисията изтъква следните фактори:
- Големите задължения за плащания, разкрити като анекси към договори, подписани от миналото правителство преди изборите през юли 2009 г. Тези плащания не са били предвидени в бюджета и са довели до влошаване на бюджетната позиция.
- Икономически благоприятните години не са били използвани за реформи, които да подобрят ефективността на публичните разходи.
- Високите приходи от данъци през изминалите години не са били спестявани напълно, а са се използвали за финансиране на относително високи увеличения на пенсиите и заплатите в публичния сектор, без това да е довело до по-висока продуктивност, както и за намаляване на данъчни и осигурителни ставки.
- Липсата на реформи в здравеопазването е довело до систематично надхвърляне на бюджета му.
- Намаляването на осигуровките и увеличаването на пенсиите е довело до значително увеличение на пенсионните разходи.
Препоръките на Комисията са следните:
- България да подсили фискалното си управление и прозрачност чрез контрол на държавното харчене от Министерството на финансите, както и да подобри мониторинга при изпълнението на бюджета през годината.
- Ефикасност в публичното харчене чрез реформи в публичната администрация, здравеопазването, пенсионната система и образованието ( реформите в публичната администрация и образованието едновременно ще спомогнат за подобряването на капацитета и квалификацията на администрацията).
Както се вижда от таблицата по-долу, повечето от останалите страни-членки на ЕС също имат процедура по свръхдефицит, която е била задействана неотдавна срещу тях:
Страна |
Дефицит за 2009 г. |
Дата на доклада на Комисията |
Настоящ срок за корекция |
България |
-3,9 |
12.05.2010 г. |
2011 |
Дания* |
-2,7 |
12.05.2010 г. |
2013 |
Кипър |
-6,1 |
12.05.2010 г. |
2012 |
Люксембург* |
-0,7 |
12.05.2010 г. |
- |
Финландия* |
-2,2 |
12.05.2010 г. |
2011 |
Австрия |
-3,4 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Белгия |
-6,0 |
07.10.2009 г. |
2012 |
Чехия |
-5,9 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Германия |
-3,3 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Италия |
-5,3 |
07.10.2009 г. |
2012 |
Нидерландия |
-5,3 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Португалия |
-9,4 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Словения |
-5,5 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Словакия |
-6,8 |
07.10.2009 г. |
2013 |
Полша |
-7,1 |
13.05.2009 г. |
2012 |
Румъния |
-8,3 |
13.05.2009 г. |
2012 |
Литва |
-8,9 |
13.05.2009 г. |
2012 |
Малта |
-3,8 |
13.05.2009 г. |
2011 |
Франция |
-7,5 |
18.02.2009 г. |
2013 |
Латвия |
-9,0 |
18.02.2009 г. |
2012 |
Ирландия |
-14,3 |
18.02.2009 г. |
2014 |
Гърция |
-13,6 |
18.02.2009 г. |
2014 |
Испания |
-11,2 |
18.02.2009 г. |
2013 |
Великобритания |
-11,5 |
11.06.2008 г. |
финансова година 2014/2015 |
Унгария |
-4,0 |
12.05.2004 г. |
2011 |
* Процедурата при тези страни е била задействана не заради дефицита им през 2009 г., а заради дефицити в предходни години
Както се вижда от таблицата, на страните с по-сериозни проблеми е даден по-дълъг срок за справяне с тях. Фактът, че имаме сравнително малък свръхдефицит, от друга страна, не бива да успокоява България, защото тя трябва в сравнително кратък срок да го овладее. Според Европейската Комисия това е напълно възможно, стига да има политическа воля за извършването на нужните реформи в определената времева рамка.
Европейската комисия наскоро публикува комюнике, в което настоява за засилване на икономическия надзор над отделните страни в ЕС. Според комисаря за икономически и парични въпроси Оли Рен в момент, когато крехкото възстановяване на икономиките на съюза вече е факт, правилата за фискална дисциплина трябва да се прилагат още по-непреклонно. Това са повече от ясни индикации, че бюджетната разпуснатост няма да се толерира и може да има значителни последици под формата на парични и други санкции. Всичко това трябва да накара настоящото, пък и бъдещите български правителства да се замислят по-сериозно при подготвянето на годишните бюджети и при тяхното изпълнение. За да не станем отново свидетели на това, което се случи през 2009 г. и 2010 г. – ревизия на бюджетни данни (2009 г.), ревизия на държавния бюджет (2010 г.), процедура по свръхдефицит и предстояща проверка на бюджетната нистатистика от ЕС и Евростат.
* Стажант в ИПИ.
***
Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"