Преди около седмица в медийното пространство се появи информация за поредния безумен начин на правителството да попълва дупките в бюджета. Мярката е въведена през 2000-ата година, но едва от началото на тази пролет е решено тя да бъде съблюдавана и прилагана ефективно. Собствениците на заведения трябва всяка година да представят схема на масите, намиращи се на тротоара, в КАТ, от където да дойде длъжностно лице и да подпечата схемата, която да е направена от специалист (архитект) или от собственика. Целта на това одобрение е да се гарантира безпроблемното преминаване на пешеходците по тротоара. Цената на проверката и евентуалния печат върху схемата е предварително платената по банков път такса в размер на 400лв. На всичкото отгоре тази мярка е регламентирана единствено с доста мъглявата Тарифа 4 (чл.30, ал.4).
За всеки здравомислещ човек изникват редица въпроси. Като за начало, на какво основание е определен размерът на таксата? Какви са разходите на КАТ, за да приемат документите, да отидат до обекта, да изкажат мнение и евентуално на ударят един печат? Не мисля, че само на мен 400лв. ми се струват прекалено много. Ежегодното повтаряне на тази дейност също буди съмнение. Ако собственикът не променя разположението на масите, защо трябва всяка година да търси одобрението на „компетентните органи” срещу тази „скромна” сума?!
Ако продължим да разсъждаваме, можем да се запитаме и дали наистина вече няма достатъчно работа за КАТ, че да тръгне от заведение на заведение да бие печати? Явно нарушителите по пътищата, дупките по пътищата и неправилно паркиралите по тротоарите автомобили (които затрудняват движението на пешеходците доста повече) вече са на изчерпване.
И понеже не бива само да се критикува, нека предложа следното: вече има Наредба за организация на движението на Столична община, в която ясно е написано, че за свободно преминаване на пешеходците трябва да се осигури най-малко 2,00 м върху тротоара и най-малко 4,00 м в пешеходния подлез (чл.28, ал.8). След като собствениците на заведенията плащат наем на общината за ползването на тротоарната площ, логично е пак тя да следи за спазването на правилата при ползването й. Вместо цялата разправия с КАТ и плащането на безумни такси, притежателите на такива заведения могат да подписват декларация всяка година, че са осигурили нужното на пешеходците пространство за преминаване. Оттам нататък задължение на общината е да следи дали това е така и да налага глоби на нарушителите.
Факт е, че да си пешеходец в България не е лесно. Но е факт и че в условия на криза и значително свиване на потреблението допълнителното въвеждане на безсмислени такси е грешка. С тази мярка биха били засегнати най-вече дребните и средни предприемачи, които и без това изпитват сериозни финансови трудности. Нека управляващите, ако не подпомагат бизнеса, то поне да не му пречат допълнително!
* Стажант в ИПИ.
