Тези, които вдигат данъците– като пияните шофьори– не мислят трезво
Ако процентът на правителствените разходи расте по-бързо от БВП, появилият се дефицит може да се разреши чрез: (А) намаляване растежа на правителствените разходи, (Б) увеличаване нивата на данъците, (В) намаляване растежа на правителствените разходи и увеличаване нивата на данъците? Ако сте отговорили с А, имате остър ум и можете да отидете на върха на класа си. Ако сте отговорили с Б, сте слабоумен и ще трябва да повтаряте класа. По-късно ще се върна и към учениците, отговорили с В.
Слабоумните трудно разбират последствията от дадени действия и имат склонност да третират променливите като константи (пример – Знам как да шофирам, затова бих могъл да шофирам пил). Както знаем от физиката и поведенческите науки, почти всяко действие предизвиква някаква реакция. Слабоумните, поради някаква причина, не могат да разберат този основен природен принцип. Затова те рядко правят анализ на ползите и разходите или мислят дългосрочно.
Пример за слаб ум е този, който се помещава в черепа на сенатор Бил Нелсън, демократ от Флорида, който, в истерична реакция към кризата с нефтения разлив в Залива, иска да се прекрати океанският добив на нефт. Колкото и страшен да е разливът, един сериозен инцидент на всеки 40 или повече години (разливът в залива „Санта Барбара” беше през 1969 г.) е нещо, което можем да преживеем, имайки предвид, че получаваме около една трета от нефта си точно от тези платформи и от този нефт печели икономиката ни, а и всеки, който шофира.
Новият законопроект за здравеопазване съдържа клауза, която няма нищо общо със здравеопазването. В опит да увеличи приходите, Сенатът е поставил мярка, която изисква както от големи, така и от малки бизнеси да наводняват данъчните служби с може би милиарди документи, причинявайки много повече разходи за бизнеса, отколкото приходи за данъчните. В момента данъчните изискват от бизнеса да предоставят така наречения формуляр 1099, когато се наема външен консултант, но новата мярка ще наложи предоставянето на тази форма всеки път, когато има плащане над $600. (Можете ли да си представите да попълвате формуляр 1099 всеки път когато плащате наема, телефона, офис доставки или самолетен билет?) Това е явна лудост, която ще доведе до много грешки и разминавания, както и до безкрайни битки с данъчните служби. Тъй като слабоумен е гласувал законопроекта за здравеопазването, не е изненада, че същият ум е могъл да гласува за тази глупава и пагубна мярка.
Сенатор Кристофър Дод, демократ от Кънектикът, е добре познат със своя слаб ум, чиято работа е очевидна в предложението му за финансова реформа, което се разглежда от Сената. Законопроектът е пълен с мерки, които ще предизвикат доста бели в бъдеще, включително и като дадат на банките, считани за твърде големи за да се провалят, конкурентно предимство пред по-малките им конкуренти. Ситуацията е толкова лоша, че дори президентът на Федералната банка в Сейнт Луиз, Джеймс Балард, публично заяви критиките си, включително убедеността си, че независимостта на Федералния резерв е застрашена. В същото време не е изненадващо, че законопроектът е пълен с изключения за удобни за Дод субекти като адвокати, застрахователи, агенти за недвижимо имущество и разбира се, двамата главни обвиняеми за кризата, Фани Мей и Фреди Мак (Fannie Mae and Freddie Mac).
Политиците не са единствените, които страдат от слабоумие; често, солидни бизнес лидери страдат от същото. Например, ръководители на някои от основните застрахователни компании помолиха Конгреса да увеличи данъците на техни офшорни конкуренти с аргумента, че последните имат конкурентно предимство. Знаем, че правителството е над оптималния си размер и знаем, че налагане на данъци върху компаниите води до намалено търсене на продуктите им (защото данъкът повишава разходите им); затова, тези ръководители на застрахователни компании трябваше да помолят Конгреса да намали техните данъци, за да ги направи по-конкурентни на международната сцена. Остър ум, за разлика от слаб такъв, би разбрал, че в дългосрочен план, това е печелившото решение за компаниите, за САЩ и за световната икономика.
Има някои политици с остри умове. Сещам се за републиканците Пол Раян от Уисконсин и кандидатът за сенатор от Флорида Марко Рубио. Господин Раян е единственият член на Конгреса, който представи задълбочена и икономически издържана програма за излизане от американската финансова неразбория, докато повечето от колегите му отричат съществуването й или се крият. Господин Рубио, както и господин Раян, правилно и смело казват, че са нужни промени в здравното и пенсионно осигуряване за хората под 55 години, за да се избегне банкрут на американската осигурителна система.
А ако се върнем към ученика от първия параграф, отговорил с В, вярно е, че ако правителствените разходи като процент от БВП се стабилизират на ниво, по-високо от сегашното, ще е необходимо увеличение на данъците. Но това не е оптималното решение, защото знаем, че икономиката ще има по-бърз растеж при по-малко правителство и по-ниски данъци, което ще създаде повече работни места и икономически възможности. Товарът на социалното осигуряване може да бъде намален като се премине към лични сметки, както са направили 30 други държави, от Чили до Швеция, със завидни резултати. По същия начин, цената на здравните осигуровки може да бъде намалена съществено, като се въведе елемент на споделяне на тежестта, съчетан с масивно увеличение на здравните спестовни сметки и масивно намаление на изискваните от държавата документи и контрол.
Голямата опасност от комисията на президента Обама е, че вероятно ще излезе с отговор В, полу-слабоумно решение, за разлика от отговор А, който е смисленият – оставяйки всички по-бедни.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 04 май 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.
