В края на месец септември 2009 г. ИПИ сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за опити да бъде въведена минимална цена на хляба и то не тайно, а чрез медиите. Ето, че сега историята отново се завърта, като тази седмица финансовото министерство е отправило искане към КЗК за становище дали може да бъде въведена минимална цена на масовия хляб. Първоначално идеята е предложена от регионален съюз на хлебопроизводителите и незнайно как се е харесала на финансовото министерство.
Още по интересно е, че въпросната мярка се обмисля като част от антикризисния план на кабинета – за „гарантиране на лоялната конкуренция”. Просто шокиращо!
Конкуренцията и само конкуренцията сваля цените. Ако аз произвеждах хляб и никой друг на света не го правеше, то бъдете сигурни, че цената му щеше да стигне до небесата. Без значение каква е производствената му цена, ако никой друг не може да го предложи на пазара, то цената му щеше да бъде висока. Единствената причина цената да бъде ниска, е че има много хора, които могат да произведат хляб и всички те се конкурират помежду си. Конкуренцията води до ниски цени.
Няма нищо нелоялно в това да предлагаш ниски цени. Цялата тази конкуренция се случва в името на потребителя и ако този същият потребител получи ниска цена, то това е страхотно. Конкуренцията е лоялна към потребителите, между самите конкуренти няма място за сантименталности.
Минималната цена на хляба е във вреда на потребителите. Искаме ли административно да наложим по-високи цени на хляба? Така ли борим кризата?
