Преди точно един месец ИПИ излезе с позиция, че така предложеният „антикризисен” план (този с 60-те мерки) няма да свърши работа и няма да покрие дупката в бюджета. Ето че в момента това се признава и от управляващите, които тутакси заговориха за покачване на ДДС и то с повече от 2 процентни пункта. С обещания от сорта на „сега ще го вдигнем, а после ще го свалим повече” се очаква идеята да бъде продадена на обществото, като нещо, което не е приятно, но просто е наложително.
В тази същата позиция от преди месец много ясно заявихме, че в случая се говори за изцяло бюджетни мерки. Правителството постави своя фокус върху това да закърпи бюджета, а не върху кризата. Нормално е балансираният (или поне не тотално издъненият) бюджет да бъде пръв приоритет на управляващите, но това не бива да задгърбва всички останали проявления на въпросните мерки. Ясно е, че ако вдигнем ДДС двойно, бюджетът ще се върже отвсякъде, но всички можем да си представим какви ще бъдат ефектите за икономиката. Този пример иде да ни покаже само едно – връзването на бюджета (по какъвто и да е начин) си има своята цена, която трябва винаги да бъде вземана под внимание. Само така можем да оценим различните алтернативи и да вземем правилното решение.
Проблемът, който атакуваме, е ясен на всички – в момента правителството харчи повече, отколкото може да си позволи. Този проблем има само две възможни решения – или се намаляват харчовете, или се вдигат приходите (тоест данъците). И двете решения имат своята цена, след като всеки държавен разход (било то заплата на служител, покупка на принтер или строеж на магистрала) рано или късно отива в нечии джоб, а всеки държавен приход по един или друг начин идва от нечии джоб. При тази ситуация недоволни винаги ще има, така че правилното решение тук трябва да се базира на разума и икономическата логика, а не на настроенията сред отделни групи от обществото.
Имайки предвид размера на дупката в бюджета, то вариантите са или сериозно съкращаване на държавните разходи или повишаване на ДДС, тоест на основния приходоизточник за бюджета. По-високото ДДС има тази особеност, че пада на практика върху всички – работещи, студенти, деца, пенсионери. Всеки един от нас ще плаща по-скъпи стоки, за да можем да напълним държавната хазна, за да финансираме харчовете на държавата.
Заслужава ли си? Според мен не! Ето защо:
- Българската държава харчи огромна маса пари за здравеопазване и предлага отчайваща услуга – секторът не е реформиран и отказва да бъде реформиран
- Българската държава харчи огромна маса пари за образование и наука и постига крайно разочароващ резултат – висшето образование и науката са нереформирани сектори и отказват да бъдат реформирани
- Българската държава харчи огромна маса пари, за да играе ролята на стопански субект – държавните компании прахосват парите ни и отказват да се променят
- Държавната администрация е раздута до безкрай – тя също отказва да бъде реформирана/оптимизирана
- Програмите на министерствата са ориентирани към финансиране от бюджета, а не към постигане на резултати – няма закрити програми, а само се откриват нови и се преструктурират стари
Всичко това са примери за безсмислени и неефективни държавни харчове в редица сфери, които от горе на всичко масово отказват да се променят. Не може да прахосваш парите на другите хора и да се чувстваш обиден при всеки упрек. Не може да се зъбиш на всеки опит за реформа и само да искаш още и още пари. Докато това не се промени, не виждам смисъл хората да поемат цялата тежест на кризата, а държавата да остава незасегната.
Тук наистина е разковничето. Всички удари досега бяха понесени от хората, а държавата дори планираше да прави рекордни харчове. Сега е времето и държавата да поеме своята тежест – свиване на държавните харчове и реформи. ДДС не трябва да се вдига. Орязването на разходите е истинската бюджетна и в същото време антикризисна мярка.
В духа на всичко казано дотук е и изказването на икономическият ни министър Трайчо Трайков пред БНТ тази сутрин: „Увеличението на данъците е начин да се вкарат повече пари, не е начин да се стимулира икономиката”; „Всички трудно изглеждащи реформи, трябва да се направят …ако трябва да се закриват болници, да се закрият болници. Ако трябва нещо да фалира, да фалира”; „Не може всекиго да сложиш на дръвника и да му празниш джобовете”. Е, браво, дано тези думи бъдат чути.
Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава".
