Политиката на Обама подхлъзва нацията по подобен наклон
Преди век, ако бяхте казали на типичен гражданин на Аржентина (която по това време е на четвърто място в света по доход на глава от населението), че ще се срине до 76-то място по доход на глава от населението през 2010 година, той сигурно не би повярвал. Той би отговорил: „Това не може да стане; ние сме страна, богата на природни ресурси, със страхотен климат, подходящ за земеделие. Хората ни са добре образовани, като по-голямата част от тях са с европейско потекло. Имаме право на собственост, върховенство на закона и отворена пазарна икономика”.
Истината е, че Аржентина върви надолу от осем десетилетия и има вторият най-лош кредитен рейтинг в света след Венецуела. Аржентина, въпреки природните си ресурси и човешки капитал, е успяла да пропилее всичко. Аржентина е станала сравнително бедна, не защото е била въвлечена в разрушителни конфликти. Обедняла е, защото е имала серия от демократично избрани лидери и неизбрани диктатори, които никога не са пропускали възможността да вземат грешните икономически решения. И ето че тя отново се опитва да не изпълни задълженията си за изплащане на главница и лихви по облигации на Аржентинското правителство към чуждестранни държатели на тези книжа. Съответно и щатът Ню Йорк може да предприеме по-нататъшни действия срещу Аржентина, включващи глоби и изземване на имущество.
През 1930 година аржентинското правителство увеличава намесата си в частната икономика. Хуан Перон идва на власт през 1946 и национализира железниците, търговските кораби, комуналните услуги, обществения транспорт и други сектори на частната икономика. През по-голямата част от последния половин век Аржентина провежда редица грешни монетарни политики, които често довеждат до периоди с много висока инфлация и икономическа стагнация. Поради политическата си власт синдикатите са ухажвани, което довежда до неустойчиви програми за заплати и помощи. Прекомерното правителствено харчене довежда до повтарящи се фискални кризи, при които чуждестранни и местни държатели на облигации губят много от инвестициите си.
Според годишния доклад Икономическата свобода в света (Economic Freedom of the World Annual Report), публикуван от Института Фрейзър съвместно с Института Катон и други организации, Аржентина е на 105-то място от 141 изследвани страни. По подобен начин, Индексът на икономическата свобода (публикуван от Фондация Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл) поставя Аржентина на 135-то място от 179 страни (САЩ е под номер 8 и пада надолу).
САЩ имат доход на глава от населението от $47 000, докато Аржентина има само $14 000, измерен на база паритет на покупателната способност. Преди сто години, доходът на глава от населението на Аржентина е бил около 80% от този на САЩ. Ако Аржентина се беше развивала като САЩ, сегашният доход на глава от населението щеше да бъде $38 000. Една страна може да стане заможна за няколко десетилетия, както се случи с Южна Корея, Тайван, Хонг Конг, Сингапур и Финландия, като следва правилна икономическа политика. По същия начин може да стане и сравнително бедна като Аржентина, Куба и Венецуела, правейки нередни неща.
Аржентина има обширни забрани и контрол на вноса. Администрацията на Обама се опитва да прокара протекционистка търговска политика и е против ратификацията на вече договорени търговски споразумения.
Аржентина има нива на подоходния данък почти еквивалентни с тези в САЩ, но също така има ДДС и данък богатство. Високопоставени лица в администрацията на Обама и някои членове на Конгреса флиртуват с ДДС.
Аржентина продължава да предприема проинфлационна монетарна политика, като в същото време се опитва да лекува симптомите чрез контрол върху цените. Американският федерален резерв е увеличил значително паричното предлагане, което вероятно ще доведе до инфлация. На моменти високопоставени лица в администрацията на Обама се опитват да наложат контрол върху цените на застрахователни компании, медицински доставчици, финансови институции и дори върху таксите за ръчен багаж в самолетите.
Най-голямата банка в Аржентина е държавна, както и доста от другите банки. Администрацията на Обама принуди няколко американски банки да допуснат държавно участие. Двете най-големи ипотечни институции в САЩ – Фани Мей и Фреди Мак (Fannie Mae and Freddie Mac) – сега са основно държавна собственост и като такава, са контролирани от правителството.
Аржентинските съдилища са бавни и корумпирани. Правото на собственост не е гарантирано, а правителството осъзнато занижава статистиката за инфлация, като по този начин причинява загуби на чуждестранни и местни инвеститори. Администрацията на Обама еднолично отне правата на акционерите в Дженеръл Мотърс (GM) и Крайслер, взе техните активи и ги прехвърли на синдикатите, които са подкрепили Господин Обама.
Аржентина има обширно регулиране на трудовия пазар, което облагодетелства синдикатите, но в същото време доста оскъпява цената на наемането на работна ръка. Администрацията на Обама подкрепя скъпи трудови регулации в полза на синдикатите, които впоследствие ще повишат цената на наемане на работници и ще доведат до по-висока безработица.
Аржентина има дълга история в харченето за сметка на дефицити, което от своя страна прави задълженията на правителството толкова високи, че то отказва да плаща дълговете си към частни местни и международни кредитори. В следващите 30 години икономисти от Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements) в Базел, Швейцария, изчисляват (както правят и много американски икономисти), че американският публичен дълг ще се увеличи до 200-500% от БВП (в момента е около 60%). Нива на дълга от 200% до 500% не могат да бъдат поддържани; затова кредиторите ще се сблъскат с унищожение на техния капитал чрез инфлация или необслужване.
САЩ все още не са Аржентина, но ако много от политиките на администрацията на Обама не се загърбят, Америка ще стане по-бедна и до 30 години ще се превърне в страна със среден доход, докато много други страни ще се радват на по-висок жизнен стандарт.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 21 април 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.
