PressCenters.com

Пазарният либерализъм се заражда паралелно с формирането на икономическата теория като отделна дисциплина през 19-ти век. До края на 19-ти век широките принципи на либерализма се превръщат в преобладаваща идеология в САЩ и Западна Европа. С разпадането на Съветския съюз либерализмът прониква и в Централна и Източна Европа, формирайки фундамента на новите демокрации в този регион. Настоящата икономическа криза, обаче, поставя под въпрос много от основните ценности на либерализма, тъй като редица мерки за справяне с кризата открито противоречат на либералната теория.

Основните градивни елементи на либералната икономическа теория са свободният пазар, свободната търговия с останалия свят, ненамесата на държавата на пазара, отричането на преразпределителната роля на държавата по отношение лични богатства и доходи и ключовата роля на предприемача. На практика пазарният либерализъм се изразява в стремеж към по-малко бюрокрация и повече конкуренция, намаление на държавните помощи и субсидии, приватизация, улеснения за бизнеса, глобална свободна търговия, ниски данъци. В сферата на социалната политика, либералите проповядват премахване на минималните заплати, максимален срок от една година за обезщетения при безработица, защита на работодателите в трудовото законодателство, отказ от трансферно данъчно облагане (т.е. прехвърлянето на доход от по-богати към по-бедни групи), конкуренция в образованието.

Повечето мерки за справяне с настоящата икономическа криза, обаче, се оказват в явно противоречие с изходните положения на либералната икономическа политика. Огромните спасителни пакети за банковата индустрия в Европа не бяха нищо друго, освен пряка намеса на държавата на този пазар и откровена държавна помощ за един определен сектор. Немалко беше изписано за изкривените стимули на пазара, които такава намеса поражда, както и за засилването на моралния риск. Последният се състои в това, че ако една банка знае, че ще бъде спасена от държавата в период на трудности, то тя би водила неразумни и рискови политики, които от своя страна ще я доведат по-лесно и по-бързо до такива трудности. Според изчисления на Блумбърг, общата финансова помощ за банките в ЕС е достигнала над 3,5 трлн. евро или повече от годишния брутен вътрешен продукт на най-голямата икономика в Европа, Германия. Тези 3,5 трлн. евро бяха отпуснати на банковите сектори под формата на капиталови инжекции, гаранции, изкупуване на проблемни активи и наливане на ликвидност.

Спасителни държавни пакети за банките в ЕС

Източник: Блумбърг

Фискалните пакети в подкрепа на националните икономики също се оказаха много далеч от либералния стремеж към свободен пазар и малка държава. Основни сфери, в които бяха насочени тези допълнителни бюджетни разходи, бяха към подпомагането на малкия и среден бизнес, изграждането на инфраструктура и обществени сгради, държавни инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Пазарният либерализъм, обаче, директно отрича ползата и ефективността от тези държавни разходи. Ако МСП-тата имаха кредитоспособни проекти, то те лесно биха могли да намерят пазарно финансиране от банки, облигационери или акционери. Същото се отнася и за инвестициите в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници или инфраструктура – ако тези проекти бяха достатъчно атрактивни, биха се намерили частни предприемачи и капитали, които да се заемат с тяхното изграждане.

В България ситуацията с бюджетните пакети беше аналогична на процесите в цяла Европа. Първият антикризисен пакет беше одобрен в края на 2008 г. с приемането на Бюджет 2009. В този пакет се предвиждаше 900 млн. лева увеличение на бюджетните капиталови разходи през 2009 г. спрямо 2008 г. и 500 млн. лева капитализация на държавната Българска банка за развитие с цел отпускането на преференциални кредитни линии за МСП. През пролетта на 2010 г. новото правителството прие и нови антикризисни мерки. Ако оставим настрана преобладаващите мерки в подкрепа на бюджета, в плана се промъкнаха и 221,45 млн. лева допълнителни бюджетни разходи за социално подпомагане, субсидирана заетост и премахване тавана на помощите за безработни. Тъй като неотдавна коментирахме надълго и нашироко адекватността на всяка от тези мерки, тук само ще кажем, че тези мерки, освен всичко друго, са открито нелиберални.

Увеличенията на данъчната тежест в Европа (направени или тепърва предстоящи), засиленото регулиране на финансовия сектор на ниво Европейски съюз*, плановете за облагане на банковите транзакции, както и залитането към търговски протекционизъм (т.напр. антидъмпинговото мито върху вноса на китайски обувки в ЕС) са все политики, които нямат нищо общо с пазарния либерализъм, върху който традиционно почиват европейските демокрации. Остава да се надяваме, че Европа ще отрезнее бързо и ще загърби тези политики след отшумяването на кризата. Поне до следващата криза.

* Докладът на дьо Ларозиер от февруари 2009 г. препоръча засилване на сътрудничеството и координацията между националните надзорни органи и създаването на орган на европейско равнище, който да следи рисковете във финансовата система като цяло. В отговор на този доклад, на ниво Европейски съюз в момента са в процес на създаване Европейски съвет за системен риск и Европейска система за финансов надзор, докато трите съществуващи комитета на надзорните органи (Lamfussy Level 3 Committees) ще бъдат заменени от три нови надзорни органа: Орган за европейски банков надзор, Орган за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и Орган за европейски надзор на ценни книжа.