Заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество по т.нар. антикризисни мерки в България приблизително съвпаднаха по време с обсъждането на бюджета във Великобритания. Двадесет и трима бизнесмени от едни от най-известните британски компании и крупни работодатели оспориха повишаването на осигурителната тежест под формата на протестно писмо, декларирайки че стоят срещу това, „което е ясно и недвусмислено данък върху заетостта”. В момента писмото в подкрепа на искането на консерваторите за орязване на „административното прахосничество” и замразяване повишението на националните осигуровки се подкрепя от повече от 100 изпълнителни директори, някои от които лични съветници на премиера, осигуряващи работа на над един милион души на острова.
Като страна, тежко засегната от кризата, британците също имат трудно контролируем дефицит в бюджета като алтернативи за попълването му са увеличение на ДДС, увеличение на националната осигуровка с 1 процентен пункт от следващата година или съкращения на правителствените харчове. Управляващата партия се спира върху втория вариант „като най-справедлив” и всички работодатели, заедно с работниците, изкарващи повече от £ 20 000 на година, ще трябва да заплащат допълнителна сума, за да покрият дупка от £ 5,6 милиарда.
От друга страна консерваторите, опирайки се на доклад на правителството, според който администрацията прахосва £ 11 милиарда годишно обявиха, че ще набавят парите чрез повишаване на ефективността й. В отговор министър – председателят Браун отбеляза, че да извадиш 6 млрд. извън икономиката (чрез съкращения) може да застраши възстановяването й. Интересно е твърдението, че ако се ограничат правителствените харчове, се изваждат пари от икономиката и се застрашава възстановяването и растежа. Държавата предоставя определени важни обществени услуги, но тя в никакъв случай не произвежда икономически блага. За да може да харчи повече, тя трябва да събере повече чрез данъците или под формата на дълг. Огромният британски дълг вече е достигнал ниво, при което само лихвите по него надхвърлят разходите за образование и здравеопазване. Гърция е особено добър пример как трупането на държавен дълг в прекомерни размери затормозява икономиката.
От друга страна събирането на данъци за преразпределение влошава положението на успешните предприятия и поставя тяхното съществуване и просперитет под риск. Далеч по-добре е тези средства да бъдат оставени да работят и създават заетост там, откъдето произхождат, отколкото да преминат през цялата слабоефективна административна машина към неизвестна дестинация. Неслучайно работодателите на острова определят изказванията на премиера като „икономически неграмотни”.
В България се разрази аналогична дискусия по въпроса за повишаването на ДДС и осигуровките като средство за запълване на дефицита по приходната част на бюджета (1,4 млрд. лева). Въпреки първоначалните планове на финансовия министър и предизборната програма на управляващата партия, ефектът от кризата принуди правителството да постави на масата всички възможни начини за попълване на хазната. След проведените дискусии в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и след оказания граждански натиск от страна на неправителствени организации и икономисти, приетите мерки значително се различават от първоначално предложените, като прокризисното увеличаване на осигурителната тежест и ДДС отпаднаха.
Не може да се твърди, че всички мерки ще доведат до осезаем положителен ефект, а някои от тях дори биха влошили положението, но важното е, че основната идея за справяне с дефицита се промени от натоварване на приходната част към съкращаване на раздутата и неефективна администрация. Повишаването на „данък заетост” или ДДС във Великобритания не би донесъл кой знае колко по-различен ефект от очаквания в България. Видна е обаче дейната позиция на засегнатите страни, която няма как да не окаже влияние върху развитието на въпроса. Ето защо активното действие на гражданското общество е толкова важно за просперитета на всички.
*Стажант в ИПИ
