В най-скоро време предстои да се гласува новият здравен министър в парламента. Смяната най-вероятно ще бъде последвана от нови ревизии в министерството, нови планове и нови промени в здравеопазването.
Трагичното ниво на здравеопазване в България и неефективността, която се отразява както на пациетите и доставчиците, така и на държавата, налага незабавното предприемане на смели стъпки към структурни реформи и промяна на модела. Липсата на конкуренция, държавната намеса, монополът на здравната каса, държавната собственост и сбърканите стимули се оказват в пълна противоположност с качествена и евтина система на здравеопазване. Да се смята, че ако в тази система се наливат повече пари, тя ще заработи, е откровено недалновидно. Разковничето се крие в обръщането на посоката към повече конкуренция и по-малка намеса на държавата.
Сега е моментът правителството и новият здравен министър да покажат повече политическа воля и да предприемат бързи мерки по промяна на здравния модел. Най-важните стъпки трябва да бъдат:
1) Разбиване на монопола на здравната каса. При монопола на НЗОК реално липсва пазар на медицинските услуги, а плащането на вноски не е обвързано с качеството на здравните грижи. Все по-често пациентите предпочитат да отидат директно при специалист, без да използват правата си в резултат от плащането на здравните си вноски. Чрез включване на частните здравни фондове в системата ще се предостави избор на пациентите, а това е най-добрият начин за повишаване качеството на услугите.
2) Приватизация на болниците. Проблемите в болниците идват именно от държавната намеса. Всяка година болничните заведения приключват с огромни дефицити и вместо да свиват разходите си или да фалират, те започват да преговарят за покриване на дълговете от бюджета. Всъщност досега това винаги е проработвало и всеки път потвърждава погрешността на стимулите. Решението, което ще повиши ефективостта при разходването на средства, както и качеството на предоставяните услуги, е приватизацията. Разбира се, тя трябва да се извършва при ясни и прозрачни правила.
3) Въвеждане на система на лични здравни сметки. Солидарната система не работи, защото хората нямат гаранции, че ще получат услуга на нужното ниво и в същотото време нямат стимул да ''икономисват'' ползването на броя и вида на услугите. Въвеждането на лични здравни сметки, съобразени с нуждите и здравето на всеки един човек, ще предостави контрол над средствата. Свободният избор на здравен пакет и фонд ще доведе до по-информиран избор, повече лична отговорност и по-качествени услуги.
Въпреки, че предстоящата задача по реформирането на здравеопазването в България няма да е лека, промяната към модерна, качествена и евтина здравна система е повече от необходима. Остава да се надяваме, че новият здравен министър има желанието и куража да действа.
