Тази седмица правителството одобри нов механизъм за разплащане на просрочените от държавата задължения към бизнеса. Дълговете по договорите за обществени поръчки, подписани преди края на миналата година ще се погасяват чрез цесия, чиято цена ще се формира на база сконтова лихва от 7% годишно върху номиналния размер на вземането. Цялата операция ще се осъществява чрез Българската банка за развитие (ББР).
Планът е ББР да използва 100 млн. лв. собствени средства и по-късно при необходимост държавата да внесе депозит от 400 млн. лв. Ясно е, че парите са малко, както и че са включени условности, които не позволяват да се предвиди какъв ще е ефектът от тази мярка, но все пак решението е добро главно поради три причини:
- Ще се изплати част от дълга към бизнеса. Тук основен проблем е, че все още точната сума на задълженията е неизвестна. Според работодателските организациите държавата дължи над 1,5 млрд. лв., а според Министерство на финансите – 600 – 800 млн. лв. Вече има идея за изграждането на регистър на всички задължения на държавата към частния сектор, но освен че ще даде малко повече информация за размера на ощетените от държавата, той не би могъл да предизвика по-бързото разплащане. С регистър или без, при всички положения сумата на задълженията към бизнеса е над предвидените по новия механизъм 100 + 400 (евентуално) млн. лв. Другият недостатък е, че фирмите ще трябва да отстъпят 7% от размера на вземанията в полза на ББР, което не е договаряно и сега управляващите го решават едностранно. Все пак, който иска да отстъпи тези 7% вече ще има шанс да си получи парите в обозримо бъдеще. В момент на криза най-добрата мярка е да се остави бизнесът да се справи с трудностите, но това няма как да стане след като самата държава му дължи пари и в същото време се опитва да подпомага различни сектори и бизнеси с още повече пари. Много фирми разчитат на дължимите им средства, за да оцелеят в неблагоприятните условия. Независимо кое правителство е на власт, договорът си е договор и той трябва да се спази.
- Ще се намали капиталът на ББР. Първоначалните 100 млн. лв. за погасяване на задълженията на държавата на практика ще дойдат от средствата в ББР. Множество пъти сме писали, че средствата на ББР не трябва да се увеличават и че самата банка трябва да престане да оперира в този си вид*. Намаляването на капитала на банката означава, че тя ще разполага с по-малко от парите на данъкоплатците, които се раздават по неефективен и непазарен начин.
- Няма да се отчете допълнителен бюджетен дефицит. Чрез просто манипулиране на данните правителството няма да увеличи дефицита като директно харчи пари, а счетоводно ще ги води на депозит в банката. Дори да се стигне до отпускането на 400-те млн. лв. допълнителни средства от фискалния резерв, те реално няма да се похарчат и дори ще носят лихви. Всичко това ще доведе отново до намаляване на капитала на ББР, в случай че правителството реши в някой бъдещ момент да си изтегли депозита.
По какъвто и начин да реши да го направи, държавата трябва да спазва подписаните договори, без благоволението на управляващите да зависи от това дали и каква сума може да отстъпи бизнеса. В случая покриването на дълговете от ББР е наистина добро решение, но най-вероятно ще се окаже крайно недостатъчно.
* Статии на ИПИ относно Българската банка за развитие:
· Разрастването на банката за развитие не е добро решение;
· 10 факта за ненужната банка;
