Повечето хора виждат в законодателството поредици от текстове, често недостъпни и неразбираеми, които се трупат през годините, изменят се и се раждат нови, и приемат този процес като досадна, високо профилирана дейност, към която нямат пряко отношение. Всъщност законодателството има директен ефект върху всеки от нас и тук не говорим за произтичането на права или защитата им, а за съвсем количествен индикатор - цена. Изработването и последващото прилагане на законодателството се оказва скъп процес, който ние, данъкоплатците, плащаме.
Идеята да погледнем отново върху цената на регулациите дойде от втория доклад* на независимия мозъчен тръст във Великобритания „Отворена Европа" (Open Europe), публикуван този месец и носещ показателното заглавие „Все още извън контрол? Измерване на 11 години на европейски регулации". Докладът представлява анализ на разходите на Великобритания през последните единадесет години, откакто страната започва да прави оценка на въздействието на нормативни актове (ОВ). „Отворена Европа" изследва 2 300 такива оценки и на тази база прави два вида заключения - колко са разходите за регулации през наблюдаваните години и каква част от тези разходи идват от законодателство, произтичащо от ЕС.
Основните резултати накратко:
- Цената на регулациите продължава да се покачва:
- o От 1998 година досега, законодателството във Великобритания е струвало на икономиката 176 милиарда паунда. Това е почти колкото бюджетния дефицит за 2009 г. или 12,6% от БВП. 71% от тези регулации произтичат от законодателство на ЕС, което е струвало средно 4912 паунда на всяко домакинство.
- o Годишната цена на регулациите за 2009 г. е 32,8 милиарда паунда. За тази сума, британското правителство може да намали корпоративния данък с две трети.
- o 59% от разходите за регулации през 2009 г. идват от законодателството на ЕС. През 2008 г. това число е 65%. Като цяло, процентът на разходи за нормативни актове от/за ЕС намалява през годините.
- Националното законодателство е 2.5 пъти по-рентабилно от това на ЕС:
- o Съотношението между разходите и ползите е 1,58, което означава, че един похарчен паунд е донесъл 1,58 като печалба. Трябва да се отбележи обаче, че това съотношение при регулациите на ЕС е 1,02, а за националните регулации е 2,35.
- Европейското трудово законодателство представлява 22% от всички разходи за регулации.
- Британското правителство предприема редица реформи за намаляване на разходите за регулации. Проблемът идва от това, че фокусът е предимно върху националното законодателство. Справка с процентите показва, че по този начин реформата ще обхване само 28% от всички разходи за регулации.
- На европейско ниво, прогресът е незначителен. ЕС все още е привърженик на лозунга „Повече регулация означава повече Европа". От 2003 година насам само четири регулации са оттеглени вследствие на ОВ.
Няколко препоръки:
Механизмът за оценка на въздействието на нормативните актове трябва да бъде използван като средство за преговори в най-ранните етапи на обсъждане на дадено законодателство. Представяйки цената за прилагането на даден нормативен документ, всяко правителство има възможност да засили позицията си, когато тя не съвпада с тази на Брюксел (в България няма данни тази практика да се използва, от което можем само да загубим).
Реформа трябва да има и на европейско ниво - най-вече в разбирането за малко, но качествена регулация. Намаляване на административния товар върху бизнеса и гражданите не трябва да остане просто поредната публично заявена инициатива на Комисията, а реално приложима процедура. Освен това, експертите от Отворена Европа препоръчват опростяване на процедурата за оттегляне на даден нормативен акт. В момента тази процедура е идентична с тази за приемането на съвсем нов закон - тоест минава през всички нива и институции на ЕС. Препоръката е това да става с гласуване с обикновено мнозинство на Съвета на министрите.
Друга препоръка е да се разшири идеята за изчисляване на съотношението между разходите и ползите, които всяка регулация носи.
Изводите
Законотворчеството и последващото прилагане на регулациите имат цена, която данъкоплатецът не може да види на пръв поглед. Затова е от особена важност такава информация да бъде достъпна за нас. Механизмът за оценка на въздействието трябва да се превърне в неразделна част от законодателния процес, а самият той да бъде максимално опростен. Регулирането на европейско ниво да бъде по-малко, както и административната му тежест, защото в крайна сметка всички ние плащаме сметката под чертата.
*Докладът е достъпен тук.
**Данни за България от доклада за 2009 година може да видите в публикацията на Адриана Младенова тук.
