През последните седмици правителството се опитва да намери средства за допълнително финансиране на здравната система. Дори беше готово да прибегне до крайна мярка като вдигане на осигуровките, която би имала негативни ефекти върху пазара на труда и икономиката, особено по време на рецесия.
Приветстваме решението тази мярка да отпадне и смятаме, че е наложително да се започнат структурни реформи в здравеопазването. Наливането на повече пари в сегашната структура няма да реши проблемите с ниската ефективност и липсата на правилни стимули.
Каква да бъде целта на реформата в здравеопазването:
- Ефективност - разбирана като най-доброто (възможно) качество при най-ниската (т.е. приемлива за плащащите) цена.
- Справедливост - плащащите и доставящите здравни услуги да са в голяма степен уверени, че моделът предлага връзка между поведение и последствия за всеки участник.
Целите се постигат чрез промяна на стимулите. За предлагащите здравни услуги и продукти - те да бъдат награждавани, когато работят повече, по-добре и по-евтино, и да бъдат наказвани,
когато не го правят. За пациентите - които трябва да ползват здравни услуги съобразно действителните си нужди. За финансиращата организация (здравна каса(и), правителство) - която трябва да събира от данъкоплатците толкова, колкото те желаят за здраве. И да контролира предлагащите услуги и лекарства да харчат не повече от готовността на осигурените да плащат.
Можем да обединим нужните стъпки в рамка:
1. Премахване на монопола на НЗОК. Това гарантира избор на осигурените кой да управлява вноските им, а конкуренцията стимулира фондовете да преследват ефективност и да контролират разходите.
2. Премахване на определянето на един пакет здравни услуги за всички от правителството. Правителствата по политически причини винаги имат стимул да разширяват пакета и така да увеличават общите разходи за здраве. По-добре е пациентите (осигуряващите се) да направят своя избор, като изберат фонд и пакет.
3. Премахване на "съсловното" договаряне на дейности и цени. Лекарският съюз не е "доставчик на здравни услуги" - това са отделните болнични заведения, специалисти, общопрактикуващи лекари и т.н. Доставчиците трябва да се конкурират с условия, цени, срокове пред всеки фонд, да печелят клиенти - което ще гарантира, че парите ще следват избора на пациента и най-ефективните начини за лечението.
4. Заедно със свободното договаряне трябва да се приватизират болниците и диагностично-консултативните центрове. Само собственик, мотивиран от печалбата и притискан от риска да загуби, има стимул да управлява лечебното заведение ефективно. Сега държавните и общинските болници харчат, без да се съобразяват с наличното финансиране, и разчитат чрез политически натиск правителството да покрие дефицитите.
5. Пациентите трябва да имат стимул да "икономисват" използването на здравни услуги до действително необходимите, както и да търсят доставчик (лекарска практика, болница, фармацевтична компания), който предлага най-добра цена. Това се постига с въвеждане на принцип на самоучастие за началните (до определен размер) разходи по здравеопазване и съучастие (дял) в общите разходи. Така самите пациенти ще имат стимул да контролират разходите за прегледи, болничен престой и лекарства.
6. Премахване на "социалните фунции" на здравеопазването - най-често маскиране на подкрепа за възрастни, безработни или хронично болни хора като разходи за здраве. Тези функции трябва да се покриват чрез мрежите за социално подпомагане.
Често се казва, че здравни системи, в които пазарът, конкуренцията и личният избор имат голям дял, не работят добре. Практиката обаче показва, че това не е така. Един пример е Холандия, където и здравните фондове, и болниците са частни и конкурентни компании, а осигурените имат право на избор къде да се осигуряват. Тази система се справя много по-добре от останалите европейски модели и не случайно години наред Холандия е на първо място в класациите по качество на здравеопазването. Допускането на конкуренция и избор работи и натам трябва да се насочи и България, ако иска да има ефективна здравна система с високо качество.
* Статията е публикувана за първи път във вестник „24 часа" на 23 март 2010 година.
