Не може да се каже, че появата на финансовата криза и дори нейното настойчиво неотшумяване бяха изненадващи. В момента се сипят стотици коментари, предложения, критики и прогнози относно мерките, които се предприемат в нейна чест. С активното участие на представители от всички нива на правенето на политики - изпълнителна и законодателна власт, неправителствен сектор, експерти, гражданско общество, представителни групи - може да се даде насоченост за излизане от кризата. Обществените дискусии водят до ясна преценка за ефекта и ефективността на дадено предложение, което предпоставя и вземането на оптимално решение.
В последните седмици се заражда нова дискусия (засега предимно на европейско ниво) за създаването на Европейски валутен фонд. Като всяка нова, но достатъчно сериозна тема, това начинание заслужава обръщане на погледа. Идеята за създаването на подобен механизъм и преди е циркулирала в Брюкселските кулоари, но с драмата в съседна Гърция, образът й все по-сериозно се оформя като реална възможност, а не просто като идеалистична визия за задълбочаване на икономическата интеграция. Появяват се все повече детайли за евентуалните функции, начини на финансиране, членуване и т.н. на тази идея (все още няма единодушие дали това ще е институция, инструмент или механизъм, затова предпочитам да използвам концепцията за „идея"). Европейският център за изучаване на политики* дори е разработил механизъм за финансиране на бъдещия фонд:
- Страните от еврозоната, които нарушават критериите от Маастрихт, ще финансират фонда по две пера - бюджетен дефицит и публичен дълг. Предложената формула е да се внася по 1% от надвишената стойност - съответно над 3% за дефицита и над 60% за дълга. В случая с Гърция, която има 13% бюджетен дефицит и 115% дълг, стойността, която трябва да внесе е 0,10%+0,55%= 0,65% от БВП.
Както може да се види от досега направените предложения, Европейският валутен фонд предполага силна прилика с Международния валутен фонд. Отпускането на средства ще бъде обвързано с ясна програма за преустройство или реформа в дадена проблемна област, като в същото време солидарността ще бъде водещ принцип. Дали е въпрос на чест ЕС да има собствен фонд, дали е въпрос на задълбочена икономическа интеграция или дали е безсмислен въпрос като цяло? Всъщност, въпросите към момента са много повече от отговорите. Един от тях е и евентуалната нужда от промяна в Договорите на ЕС - ще се наложи ли такава или подобен фонд може да се вмъкне в интерпретациите за „засилено сътрудничество". Времевият фактор е съществен, тъй като всички станахме свидетели на процеса на приемане на последния договор от Лисабон - тонове от време, преговори, гласувания, изменения, недоволни партньори. Ако целта на Европейския валутен фонд е да реагира в кризисен момент, то кризата може да отмине докато подобна инициатива види бял свят. А ако наистина е само прищявка на европейските „строители" да имат своя собствена институция в ЕС, дори и такава вече да съществува на друго ниво, идеята не изглежда така примамлива. Сякаш има и по-спешни решения за вземане в момента.
Каквито и да са отговорите, а те ще продължат да идват, тъй като въпросите няма да спрат скоро, важно е тази дискусия да се проведе и у нас. Дори и да не сме член на еврозоната, нали много бихме искали да бъдем такъв? Нека покажем, че имаме позиция, а не след време просто да приемем вече решеното и дори да недоволстваме.
* Centre for European Policy Studies, http://www.ceps.be/book/towards-european-monetary-fund
