Както се очакваше, дефицитът по текущата сметка продължи да се свива и през януари, следвайки стабилна тенденция към намаление от края на 2008г, т.е. откакто кризата започна да се усеща и в България. За месец януари 2010 г. дефицитът се сви до 248.9 млн. евро, при дефицит от 401.4 млн. евро за януари 2009 г. Съотнесен към БВП, дефицитът е намалял от 1,2% от БВП през януари 2009 г. до 0.7% от официалната прогноза на БНБ за БВП през 2010 г.
Основните причини за това са двуцифрения ръст на износа през януари (+12,8%), за който бяхме подготвени от предварителните оценки, продължаващия спад на вноса на годишна база, както и по-малък дефицит по статия доход. Ръстът на износа със сигурност е добра новина, особено като се има предвид че е в положителна територия вече трети пореден месец. Продължаващото свиване на вноса се дължи както на потиснато вътрешно търсене, което най-вероятно ще остане такова до към края на 2010 г., така и на резкия спад на чужди инвестиции в страната, които генерираха голяма част от вноса през последните години. Свитият дефицит по дохода се дължи най-вече на по-ниските репатрирани печалби на чуждите компании у нас в резултат на задълбочаването на кризата.
Източник: БНБ, изчисления на ИПИ
По-интересни, обаче, са данните за 12-месечния дефицит на пълзяща база. След като се колебаеше около 25-27% от БВП през 2008 г.,. дефицитът по текущата сметка започна да намалява, достигайки до 8,5% от БВП през януари 2010 г. Въпреки това сериозно намаление спрямо стартовата позиция преди 2 години, дефицитът все още остава значителен по всякакви стандарти. Особено като се има предвид, че този дефицит най-вероятно отговаря на дъното на кризата. В момента, в който капиталовите потоци към България и вътрешното потребление се възстановят, дефицитът отново ще започне да расте и нищо чудно до 1,5-2 години пак да надхвърли 20%.
Друг е въпросът доколко това би следвало да поражда притеснения за външната ликвидност на страната. Доколкото капиталовият приток е един от основните източници на вноса и съответно на търговския дефицит в България, дотолкова и увеличеният внос върви ръка за ръка с по-голям приток на капитали. В този смисъл, общият платежен баланс (т.е. сборът на финансовата, капиталовата и текущата сметка, а не само на текущата сметка) би следвало да бъде основната отправна точка при анализа на външната позиция на страната. Общият платежен баланс директно се отразява в нетна промяна на резервните активи на БНБ, които от своя страна поддържат валутния борд.
За първия месец на 2010 г. общият платежен баланс е бил отрицателен (422,9 млн. евро), което означава, че и валутните резерви на БНБ са намалели със същия размер. Спрямо януари 2009 г., обаче, имаме сериозно подобрение, тъй като тогава платежният баланс е бил отрицателен в размер на 734,7 млн. евро. Освен дефицитът по текущата сметка през януари 2010 г., имаме и сериозен дефицит по финансовата сметка (от 208,9 млн. евро). На фона на относително подобрение при портфейлните и другите инвестиции, балансът на преките инвестиции показва влошаване спрямо януари 2009 г. Докато през януари миналата година сме били свидетели на нетен приток от 383,8 млн. евро преки чужди инвестиции, тази година това число се е свило до 51 млн. евро. Тук е интересно да отбележим, че над 27% от притока на преки чужди инвестиции през януари е бил привлечен от Гърция. Това може да се обясни със стремежа на гръцки банки и компании с дейност в България да пренасочат ресурсите си извън проблемната Гърция в посока по-стабилни страни, където вече има сигнали за отминаването на кризата (като България).
Ясно е, че спадът на преките чужди инвестиции тази година не е добра новина. Сега е моментът да се помисли как може България да замени огромния приток на чужди инвестиции в недвижимите имоти и строителството от последните години с по-устойчиви инвестиции в други отрасли като енергетика (вкл. зелена енергия), преработваща промишленост, услуги. Една от възможностите, както и друг път сме коментирали, е чрез бърза приватизация на държавните дялове в енергийни и други компании, както и концесиониране на инфраструктурни обекти, където това е възможно. Освен че ще привлече свеж инвестиционен ресурс в тези компании (независимо дали местен или чужд), това ще подобри тяхното управление и финансови резултати, и съответно ще има положителен ефект върху фиска и икономиката като цяло. Засега, обаче, очевидно не достига политическа воля за това, а моментът е повече от подходящ.
