1. Днес, 19 март, в ранобудното обсъждане на бюджетната политика по държавната телевизия участваха бившият председател на НОИ Йордан Христозков, завеждащият сектор икономическа политика в КНСБ (чието име, за съжаление, не запомних) и колегата от института Петър Ганев.
Нямам никакво намерение да обсъждам мненията на участниците. Искам само да обърна внимание върху абсурдността на отношението към института и колегата Ганев, в частност. Петър Ганев беше обвинен от другите двама участници, че „вашата (т.е. на ИПИ - бел. авт.) политика е довела сегашните проблеми". Под наша „политика" те разбираха въвеждането на плосък данък и предложенията ни за реформа в пенсионното осигуряване и по-специално настояването за намаляване на осигуровките.
Ето какво ми се струва важно да се отбележи по повод контекста на това „обсъждане":
- Изисква се особено безочие от страна на моя стар познат г-н Христозков, за да твърди той, че ИПИ е виновен за сегашното състояние на фиска и на НОИ. За времето от създаването на ИПИ до днес самият той е бил: съветник на президента, министър на труда и десет години председател на НОИ. Вторият му мандат на тази длъжност бе осигурен не на последно място от енергичната подкрепа за кандидатурата от страна на покойния Александър Божков и моя милост (въпреки разликите във възгледите ни). Междувременно (през 1997 г.) той участва дейно в изследване на ИПИ за неформалния пазар на труда, от което следваше, че данъците и осигуровките трябва да се намалят, а договорите на пазара на труда - да се либерализират.
- Няма смисъл да споменавам, че той е запознат и с други наши изследвания, които налагаха същите изводи - това за пазара на труда от 1999 г. по поръчка на Световната банка, за сивата икономика в България (заедно с Корнелския, Харвардския университети и АИАП на министерството на финансите) от 2000 г. и изследването на мотивите за неформална икономика в България, Румъния и Сърбия от 2003 г. по поръчка на директората за външна политика на Комисията на ЕС.
- Проблемите на фиска и държавното пенсионно дело не произтичат от плоския данък, а от: а) обстоятелството, че през 2010 г. правителството харчи с 30% повече за социални дейности (общо над 9 милиарда лева) в сравнение с 2007 г. (малко под 7 милиарда, макар 2007 година да е най-добрата в българската стопанска история от 1878 г. насам); б) факта, че от ноември 2008 г. почти всички приходи в бюджета намаляват, с изключение на приходите от плосък данък; в) щедрите привилегии за ранно пенсиониране, за инвалиди, въвеждането на минималните осигурителни прагове (2003 г.), плащанията за продължителни отпуски по майчинство - 2008 г. и др. подобни разходи, включително допълнителни заплати и бонуси за непроизводителни съсловия. Всъщност, ако не бяха намелени данъците и осигуровките, не би имало източник за финансиране на тези „придобивки".
- Това обаче не са нито придобивки, нито социални права. Тяхното въвеждане бе опит на предишните две правителства да купят гласовете на избирателите през 2005 и 2009 година.
2. Пак днес, в-к „24 часа" се занимава с ИПИ и неговите бивши и настоящи сътрудници (виж: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=418380).
Статията е малко непълна и неточна. Ето какво бих поправил и добавил.
- Институтът измерва разходите на правителството и определя деня на освобождаване от данъци. За целта на страницата на ИПИ в интернет поддържаме специален „правителствен разходометър", който показва как се движат разходите на правителството по секунди. В деня на освобождаване от данъци (тази година той ще е по-късно, отколкото предишни години) гражданите започват да работят за себе си, а не за държавата, както пише вестникът.
- Мои студенти са не само Кадиев и Велчев, но и много други, сред които искам специално да отбележа Илиян Михов и Николай Георгиев. Те правят чест на всеки университет и преподавател. Но аз нямам заслуги за техните способности.
- Институтът бе запознат с идеята за плосък данък от един член на нашия Консултативен съвет - покойния, но незабравим сър Алън (Уолтърс - съветник на г-жа Маргарет Татчър), който през 1994 г. ни подари книжката на Рабушка и Хал по въпроса. Преди това за този данък ни разказа през 1993 г. бъдещата съпруга на Робърт Хал - Сюзън Удуърд, тогава главен икономист на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (тя работи при нас през май 1993 г.). Кампанията за въвеждане на плосък данък институтът води от пролетта на 1997 г. За нея до 2002-2003 г. отговаряше Лъчезар Богданов. В крайна сметка тя бе приложена, защото предишните две правителства искаха да съберат повече пари, за да финансират посочените по-горе привилегии.
- Икономическите знания по Интернет е много важно нововъведение на ИПИ. То създаде конкуренция на склерозиралите икономически университети. Идеята за това бе на Мартин Заимов - друг виден участник в работата и живота на ИПИ на доброволни начала (на каквито начала в ИПИ работят всички членове на управителния и консултативния съвети).
- Марго Мейкол действително е майката на ИПИ, но не защото е приятелка на Ричард Ран, а защото преди това е била координатор на Съвета на икономическите съветници на президента Роналд Рейгън, защото вярва в свободната размяна на мнения и искаше тази размяна да стане традиция и в бившите комунистически страни.
