Пълният текст на изследването е достъпен ТУК
Резюме
В доклада си Правене на бизнес 2010 Световната банка определя икономическата криза като най-подходящото време за реформи в законодателството, отнасящо се до закриване на бизнес. При подходящо и съобразено с особеностите на икономическата среда законодателство могат да се спасят от фалит много фирми, да се запазят работни места, както и да се осигури благоприятна среда за привличане на чуждестранни инвестиции.
В България, обаче, процедурата по закриване на бизнес остава изключително тромава. Данните са достатъчно красноречиви - от стартирането на процедурата до обявяването във фалит на една компания минават средно 3 години. Очевидно е, че регулацията се нуждае от сериозна реформа, тъй като системата просто не работи. Доказателство за неефективността й е, че почти никой не я ползва, защото тя е тежка, дълга и скъпа.
Различни изследвания показват, че фалиралите фирми са много по-малко от тези, които са в реална несъстоятелност, а тежките и скъпи процедури провокират кредиторите да събират дълговете си по извънсъдебен път. Ако кредиторът реши да събере вземанията си по съдебен ред, рискува и той да фалира, защото дългата процедура блокира средствата му. Освен това частните кредитори и работниците, неполучили заплати, са най-слабо защитените от законодателството – те трябва да изчакат първо държавата да събере вземанията си и след това да получат каквото е останало от разпродаването на активите на длъжника. Това при всички случаи е в тяхна вреда, тъй като активите на дружеството-длъжник рядко покриват размера на задълженията. За да си получат вземанията, взискателите трябва да докажат, че дружеството, което е длъжник, е неплатежоспособно, а не обратното, както е във водещите по този критерий страни.
Неефективността на законодателството проличава и от това, че в момента в България има много малък брой фалити при много голям обем междуфирмена заадлъжнялост. Ако това се промени, ще се стигне до бум на фалити, но данните ще отразяват действителността и кредиторите и инвеститорите ще имат по-обективен поглед върху рисковете.
От юридическа гледна точка процедурите, свързани със затваряне на бизнес в България, са сходни с тези във водещите по тези показатели страни. Значителната разлика в сроковете идва основно от трудната комуникация между отделните институции (Агенция по вписванията, НАП, съдилищата, общинските служби и др.). Друга причина за бавните процедури е и тромавото съдебно производство, което утежнява процеса по удовлетворяване на кредиторите и го оскъпява с необходимите хонорари за адвокатски, счетоводни и други консултантски услуги. Ограничените възможности за едновременно подаване и обработване на различните видове формуляри създават допълнителни пречки за паралелното протичане на различните етапи на ликвидация. В повечето случаи в България издаването или обработката на един документ е последвано или предхождано от друг.
България би могла да почерпи положителен опит от практиката във водещите по този показател страни. Така например:
Ø За разлика от редица страни, в България не може да се започне процедура по ликвидация, ако дейността на фирмата не е преустановена. Процедурата по спиране дейността на фирмата удължава и оскъпява допълнително процеса;
Ø В България закриването на дружество задължително е съпроводено от процедура по ликвидация. Добър пример от другите държави е процедурата по отписване от регистъра (strike off). Компаниите, които не извършват търговска дейност и нямат задължения към кредиторите, могат да се закрият по тази улеснена процедура, при която не се налага ликвидация;
Ø При закриване на дружество в Сингапур всички документи, необходими за процедурата, могат да се подадат по електронен път чрез системата BizFile. Това съкращава допълнително както необходимото време, така и разходите по процедурата.
Периодът на икономическата криза е най-подходящото време за реформирането на процедурите по закриване на бизнес. Това се вижда ясно от процесите в много страни от Европейския съюз, включително и такива от региона на Централна и Източна Европа. Нека не чакаме следващата криза, за да улесним местните предприемачи при излизането от един неуспешен бизнес. Защото стартирането и закриването на бизнес начинания са двете страни на един и същи медал - пазарната икономика.
Пълният текст на изследването е достъпен ТУК
