Европа 2020 е стратегията на ЕС, която идва да замени не толкова успешната Лисабонска стратегия. Новата визия на съюза не се различава съществено от предшественика си. Изключения не правят и гръмките й стремежи и планирани перспективи.
Стратегията в цифри:
- 75% от населението на възраст между 20-64 години да бъде заето
- 3% от БВП на ЕС да се инвестира в изследователска и развойна дейност (R&D)
- енергийните цели "20/20/20" да се осъществят – намаляване на парниковите емисии с 20%, дял на използваната енергия от възобновяеми източници от 20% и 20% увеличение на енергийната ефективност
- под 10% отпадащи от училище и поне 40% от младежите да бъдат с висше образование
- 20 милиона по-малко хора, живеещи на ръба на бедността
Предложението на Европейската комисия беше публикувано на 3 март 2010г. след обширни публични консултации, които доведоха до повече от 1500 коментара. В България също имаше събитие, посветено на дискусията - международната конференция „Европа 2020 – гражданска визия” на 29-30 януари, като заключенията от нея бяха изпратени до съответните институции.
Но да се върнем към стратегията. Новият десетгодишен план слага акцент върху три приоритета: нови източници за нов растеж, достигане на устойчиво общество и „озеленяване” на икономиката за повече конкурентоспособност. Нека обобщим какво включват те.
- Нови източници за нов растеж
В тази област можем да видим заложените и в Лисабонската стратегия приоритети почти без изменения – икономика, базирана на знанието и иновациите; Европа, базирана на мозъци, а не на мускули; съществени инвестиции в изследователска и развойна дейност. Дословно препечатани виждаме и целите за насърчаване на образованието и увеличаване достъпа до и разпространението на скоростен Интернет.
- Устойчиво общество
Акцентът в тази област е пазарът на труда. Стратегията залага на мобилността и гъвкавостта, като насърчава повече хора в трудоспособна възраст да са действително заети и да им се предоставят възможности за учене и квалификация през целия живот. Нови приоритетни елементи са безработицата сред младежите и „благосклонни” данъчни системи. Би било интересно да се проследи значението на последното, тъй като напоследък се чуват все повече идеи за намеса на ЕС във фискалната политика на страните-членки.
- „Озеленяване” на икономиката за повече конкурентоспособност
Темата за климатичните промени, глобалното затопляне и „зелената” икономика отново е сериозно застъпена и в тази стратегия. Присъства и обичайната реторика: икономическият прогрес не може да идва за сметка на околната среда, „зелената” икономика би създала нови работни места, Европа може да бъде „зелен” лидер в света и т.н. На фона на противоречивите напоследък събития относно автентичността на проблема с глобалното затопляне и скандалните открития за „объркани” данни в докладите на ООН, „зелената икономика” изглежда само една доста скъпа прищявка на европейските лидери.
Европа 2020 ще бъде обсъдена и евентуално одобрена от страните-членки на 25-26 март 2010. Целите, заложени в нея, се стремят да дадат адекватен отговор на икономическата криза, която шества из Европа. Като цяло, целите не са непостижими, не са и неприемливи. Такива могат да бъдат мерките, които ще се предприемат занапред. Водещи принципи при прилагане на бъдещите мерки трябва да бъдат намаляване на регулациите на пазара, подобряване на бизнес средата, гарантиране на равни възможности и върховенство на закона, но не чрез субсидиране или подпомагане на отделни насочености. Условие за успех би била „невидимата ръка на пазара”. Условията за неуспех виждаме и сега.
