Едно указание на НАП от предходната седмица генерира сериозно недоволство из цялата страна. Всички масово ревнаха, че „хиляди микрофирми са заплашени от фалит”. Новината очевидно е лоша, но самия факт, че се заговори за проблема, си е направо радващ. Да, тук не става дума за някаква нова административна глупост, а за стар проблем, чието проявление в случая е по-видимо от всякога.
Поводът за всичкия този шум стана указанието на НАП, че всички управители на дружества са длъжни да се осигуряват върху административно определения минимален осигурителен доход за съответната дейност. Без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв, в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение. Казано по просто, на хората ще им се наложи да плащат осигуровки върху доходи, които не са нито дължими, нито начислени – т.е. доходи, които ги няма.
Казусът безспорно има много правни детайли, но едно нещо е безспорно – много хора ще платят осигуровки върху доход, който не получават. Това вече не е само правен или икономически проблем, а проблем, който се основава на сбърканата логика на нормотворците. Самият казус в случая не е от значение, той рано или късно щеше да се случи. Това, което е от значение, е защо въобще се налага на някои хора да плащат осигуровки върху доход, различен от реалния им такъв?
Данъците върху труда (включително осигуровките) в България се заплащат като процент от заплатата на съответния човек. Така, ако взимаш по-висока заплата, плащаш повече в номинално изражение – има директна връзка между доход и вноски. В случая става дума за официално деклариран доход – в нежеланието си да плащат данъци или осигуровки на държавата, хората могат да опитат да скрият реалните си доходи, нещо което се случва по цял свят. Това е доста разпространена практика и у нас, но нека не забравяме, че говорим за престъпление. Да, всеки може да го направи, но то продължава да бъде престъпление и човекът, който го прави, попада извън закона. В един идеален свят връзката между реалните доходи и осигурителните вноски може да бъде прекъсната само чрез престъпление.
Тук някъде се намесва държавата и обърква всичко. В отговор на криенето на доходи, държавата влиза на пазара на труда и казва „за тази професия трябва да се осигурявате на не по-малко от толкова пари”. Няма значение дали сте незаконни или не, фокусът вече е върху трудовия пазар, а не върху вас. Договорът между служителя и работодателя вече не е първостепенен, договореният минимален праг е над всичко. Казано по друг начин – когато седнете да се договаряте с работодателя си за заплатата, преговорите вече отдавна са започнали без ваше и негово участие… а понякога дори вече са завършили.
Кой води преговорите вместо вас? Минималният осигурителен доход за различните дейности се договаря от работодателите и синдикатите под зоркото око на държавата. Значи имаме представители на работодателите, на работниците и на правителството. Страхотно! Звучи толкова добре, че човек почти се чувства на масата на преговорите. Само дето там ни няма… поне мен със сигурност ме няма, а и никой не ме представлява. От една страна е работодателят – много добре знам кой ме назначава, уволнява и ми дава заплата и ви гарантирам, че моят работодател го няма на никакви преговори за каквито и да е било осигурителни прагове. От другата страна са синдикатите – това ще да са моите хора на тези преговори! Хубаво, само дето нито съм ги виждал, нито съм ги чувал и въобще не знам кой им е дал право да ме представляват на каквито и да е било преговори. Нека да представят своите членове, но не и мен.
В момента връзката между реални доходи и осигурителни вноски се къса не само заради тези извън закона, но и заради разпоредбите в закона. Случаят с управителите го показва нагледно. Няма доход, няма дори договор, но има осигурителни вноски. Това не е сбъркана разпоредба, това е разпоредба, която изцяло следва логиката на закона – логиката, че вместо да се гонят лошите, държавата просто ще се меси на пазара на труда.
Минималният осигурителен доход е глупава идея, която отнема от свободата на всички нас и дава власт на група функционери. Хората трябва да се осигуряват на реалните си доходи, но това не следва да се постига с административни намеси на пазара на труда. Ако ще го правим така, то нека поне изпипаме системата докрай – да създадем Министерство на заплатите, в което всеки един български гражданин да бъде наблюдаван и оценяван индивидуално и на база на знанията, възможностите и представянето му да му бъде определена административна ставка върху която да се осигурява. Ако това не ви харесва (дори и като илюзорна идея), то забравете и за минималния осигурителен доход – там идеята е горе-долу същата.
