Тази седмица започна общоевропейска кампания срещу 86-часовата работна седмица на самонаетите водачи, организирана от Федерацията на европейските транспортни работници, в която се включиха и българските им колеги от Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) към КНСБ. Протестите са във връзка с предложението на Европейската комисия за промяна на Директива 2002/15/ЕО за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт. Директивата регулира работното време, както и условията за полагане на нощен труд на транспортните работници. По сега действащите условия транспортните работници могат да работят в рамките на 48 часова работна седмица, като по предложение на Европейската комисия, самонаетите шофьори трябва да бъдат изключени от обхвата на директивата и да работят до 86 часа на седмица. Веднъж отхвърлено от Европейския парламент, предложението среща голямо неодобрение от страна на транспортните синдикални организации и Европейския икономически и социален комитет. Аргументите са свързани главно с неравностойното положение, в което са поставени транспортните работници спрямо самонаетите, както и с високото ниво на умора вследствие на повечето работни часове и опасността от пътни инциденти.
Европейската комисия се сблъсква с три основни проблема в досега действащата директива:
- Необходимост от изключване на самонаетите водачи от обхвата на директивата;
- Появата на фиктивни самонаети водачи;
- Слабо приложение на директивата в държавите-членки.
Според излязлата оценка на въздействие за изключване на самонаетите водачи, това би се отразило положително върху тях, тъй като повечето отработени часове означават по-голям доход, което би допринесло за личната им удовлетвореност от работата. Освен това фактът, че сами са си шефове и свободно договарят превозите, до голяма степен неутрализира негативния психологически ефект от по-дългото работно време. От друга страна включването им в директивата ще наложи намаляване на доходите им и необходимост от вместване на повече задачи в по-малко време. Това ще предизвика повече стрес у водачите, отколкото ако бъдат оставени да практикуват в рамките на 86 часовата седмица.
Добавянето на изрична дефиниция и мерки срещу фиктивните самонаети водачи се налага, поради факта, че някои шофьори се водят самонаети, а de facto работят предимно за един контрагент в продължение на дълъг период от време. Това според комисията се дължи на слабата мотивация на транспортните работници, тъй като спазването на директивата ще доведе до загуба на доходи от тяхна страна. Освен това самите транспортни компании нарушават правилата, защото така избягват негативите от въвеждането на директивата, а именно повишаване на административните и оперативните разходи и понижаване на разходната ефективност.
От казаното по-горе не е трудно да се обясни слабото приложение на директивата в страните членки. Ако самонаетите водачи бъдат задължени да работят по-малко, изключително трудно би било да се контролира спазването на приетите мерки, което би обезсилило директивата. Освен това се създава опасен прецедент на ограничаване правото на свободна инициатива на предприемачите (каквито са самонаетите). Появата на фиктивни самонаети водачи показва едно нежелание от страна на някои от транспортните работници да спазват ограниченията на директивата, виждайки в предоставените им придобивки заплаха за тяхната доходност и конкурентоспособност. Въведените ограничения допринасят за намаляване привлекателността на професията и продължаващия недостиг на професионални водачи в целия съюз. Регулирането на пазара на труда дори и с най-добри намерения ограничава свободата на работниците и ги поставя пред опасността да останат безработни за дълъг период, независимо от условията, при които те са съгласни да работят.
Източници:
[4] ETF Campaign on Working Time Directive for Professional Drivers http://www.itfglobal.org/etf/rd-campaign-wtd.cfm
* Стажант в ИПИ
