Мине се, не мине време и някой поиска да се харчат пари. В това на пръв поглед няма нищо лошо - нали всички изпитваме трудности, особено по време на криза. Едни си губят работата, други пък нямат поръчки и фирмите им са закъсали, трети не могат да си обслужват заемите. Всички тези проблеми могат лесно да бъдат „решени" с харченето на пари, парите на другите хора. В крайна сметка защо държавата да не налее едни пари в определени сектори, да започне да раздава „достъпни" кредити и дори да създаде заетост! Точно това искат и синдикатите - да се деблокира фискалния резерв за целево подпомагане на бизнеса и да се влеят пари в Българска банка за развитие (ниски лихви за бизнеса). С тези две мерки се очаква да преборим безработицата, а ако случайно не успеем, се предлага да се повишат обезщетенията за безработица (още харчове). Наред с тези „чудесни" предложения, синдикатите бяха така добри да афишират пред обществото, че видите ли, те били „обнадеждени от промяната в приоритетната цел на правителството за влизане в еврозоната, както и от отлагането на реформата в пенсионната система". Явно вече изразът „пари срещу реформи" не е актуален в синдикалните среди (не че някога е бил) и се набляга на „не щем реформи, дайте пари".
В цялата тази картина нещо не е наред. Дори и нищо да не разбираш от икономика, цялата постановка пак би изглеждала нещо крива. Постоянно се появяват хора, които искат „да ни оправят", като за целта се предлага да се похарчи огромна част от нашите пари. Как пък всички предложения винаги са обвързани с нашите пари? Това ми напомня за една случка в едно нашенско радио от преди година. Тогава си говорихме за проблемите в Кремиковци и един човек (другият гост на предаването) изрази желание комбинатът да му бъде даден, тъй като той имал уникален оздравителен план и щял да го направи комбинат за чудо и приказ. Всички се зарадвахме на тази новина, но точно тогава водещата зададе един крайно неподходящ въпрос: „А вие имате ли пари?"... „Ами... всъщност нямам!" Дотук със „светлото бъдеще" пред комбината.
Но да се върнем на синдикатите - те искат ниски лихви и повече инвестиции в страната. Това е добре, но според тях това може да бъде постигнато само чрез държавна намеса и с повече държавни разходи. Дали това е решението?
Всъщност връзка между лихвените нива, притока на чуждестранни капитали и държавните разходи наистина има. Само че тя работи именно в обратна на желаната посока. Повечето разходи означават и бюджетен дефицит. Тези разходи все ще идат при някой, тоест ще „стимулират" някаква част от обществото, но в същото време появата на бюджетен дефицит ще повиши несигурността в страната, ще падне доверието и като резултат от всичко това ще си имаме високи лихви и малко чуждестранни инвестиции. Това означава, че негативният ефект ще бъде по-голям и ще бъде поет от всички, а позитивите ще отидат в определени джобове.
Най-силната държавна политика за ниски лихви и привличане на инвестиции е поддържането на стабилност и балансиран бюджет. Корупцията и тромавата администрация също са огромни пречки пред бизнеса. Няма спор, че трябва много да се работи в тази посока, но това са проблеми, с които чуждият инвеститор се сблъсква, когато дойде в страната ни. Ако искаме въобще да му хрумне да дойде тук, то трябва да внимаваме с бюджетната политика и да не влизаме в дефицити.
