Последните данни за заетите и заплатите към края на 2009 г. показват няколко тревожни тенденции в обществения сектор и по-специално, в държавната администрация, на които бихме искали да обърнем специално внимание.
Според данните на националната статистика, заетите в икономиката отбелязват спад от 7,5% през декември спрямо година по-рано, което е една закономерна тенденция по време на криза. Донякъде обнадеждаващо е, че месец декември показва прекъсване на тенденцията на ускоряващ се спад и намалението на годишна база се задържа на нивото от предходния месец.
Както може да се очаква, разбивката на заетите в различните отрасли на икономиката показва, че най-големите свивания на персонала се наблюдават в тези сектори, които най-тежко пострадаха от кризата в България. Така например, в преработващата промишленост, която е и най-големият работодател в икономиката, имаме двуцифрени съкращения през цялата втора половина на годината, които достигат 12% на годишна база през декември. В строителството, където спадът на продукцията достигна 33,3% годишно през декември (15,3% средно за годината), броят на заетите също намалява значително - с 18,1% на годишна база през последния месец на 2009 г. Туризмът, финансовия сектор и посредничеството при недвижимите имоти са другите сектори, в които се наблюдава сериозно намаляване на персонала заради свита дейност.
Източник: Национален статистически институт, изчисления на ИПИ
Това, което прави впечатление, обаче, е значително по-бавното свиване на заетостта в обществения сектор, отколкото в частния. Докато в частния сектор имаме намаление на заетостта с 8,9% през декември (на годишна база), в обществения сектор виждаме скромно свиване от 3,3% за същия период. Все пак трябва да отбележим, че в държавната администрация има по-сериозно свиване на броя на заетите от август насетне, т.е. откакто новото правителство е встъпило в длъжност. Към края на декември заетите там са намалели с 6,8% годишно. Друг е въпросът доколко наистина са съкращавани заети или предимно са закривани незаети позиции, до което традиционно се прибягва при всяка инициатива за съкращаване на администрацията.
По-горната графика показва, че персоналът в частния сектор се движи в унисон с икономическата активност, като реакцията на пазара на труда следва промените в бизнес средата с традиционен лаг от около година. От началото на 2009 г. се наблюдава ускоряващ се спад на заетите в частния сектор. Дори и да започне прогнозираното възстановяване на реалния сектор, това свиване най-вероятно ще продължи и пред 2010 г., заради забавената реакция на пазара на труда.
В същото време динамиката на заетите в обществения сектор не показва пряка връзка със състоянието на икономиката. Както през 2007 г. (година на висок растеж), така и през последните две години заетите в обществения сектор намаляват с между 1 и 4% на годишна база, без промяната в персонала да има отношение към икономическата ситуация. За целия период от три години персоналът в обществения сектор е намалял едва с 6%, а в държавната администрация дори и по-малко (4,7%). Реалното намаление на персонала в резултат на съкращения е дори още по-малко, като се вземе предвид практикуваното закриване на незаети позиции.
На фона на тези тенденции би било интересно да разгледаме ситуацията със заплащането в икономиката. Динамиката на заплатите през кризисната 2009 г. де факто илюстрира популярната теория за постоянните (негъвкави) цени на Дорнбуш, която третира цените в икономиката и заплатите като трудно подвижни в краткосрочен план, особено в низходяща посока.
Източник: Национален статистически институт, изчисления на ИПИ
Наистина, въпреки сериозните затруднения, пред които беше изправена местната икономика през 2009 г. и съкращенията на персонала, за които стана дума по-горе, заплатите продължиха да нарастват през миналата година. Ръстът им, въпреки забавяне през втората половина, остана положителен, превишавайки 10% на годишна база.[1] Интересното е, че заплатите в частният сектор, които би следвало да реагират по-силно и по-бързо на кризата, остават относително стабилни. Това може да се обясни с широката практика за официално деклариране само на изискуемия минимум за осигурителен доход по професии, а не на цялата заплата. Т.е. дори и заплатата де факто да е намаляла, както може да се предполага, това не е отразено от официалната статистика. В същото време заплатите в обществения сектор бележат забавящ се ръст през 2009 г.
Особено интересна е ситуацията в държавната администрация. Ръстът на заплатите през първите месеци на годината достига двуцифрени числа, въпреки липсата на официално вдигане на заплатите в бюджетната сфера. Наистина, през втората половина на годината ръстът на заплатите се снижава, но все пак остава положителен, с изключение на октомври и декември.
Източник: Национален статистически институт, изчисления на ИПИ
Това, което прави особено впечатление, са премиите в обществения сектор като цяло и в държавното управление в частност. Годишните премии в частния сектор са били 3,6% от средната заплата през четвъртото тримесечие, а тези в обществения сектор - 6,1%. Въпреки спадът на самите премии в обществения сектор с около 50% в абсолютно изражение, техният процентен дял от заплатата е значително по-висок отколкото в частния сектор. Още по-фрапантна е ситуацията в държавната администрация. Там годишните премии са достигнали 10,7% от заплатите за последното тримесечие. Наличието на сериозни премии противоречи на нееднократно обявената от министъра на финансите забрана за раздаването на бонуси и допълнителни плащания в бюджетната сфера през 2009 г. Оказва се, че въпреки тази забрана, премии все пак е имало и те изобщо не са били символични. Да не говорим, че част от заплащането в администрацията под формата на допълнителни възнаграждения за определени функции не се вижда в официалната статистика и в този смисъл, нищо чудно реално получените премии да са били още по-високи.
Имайки предвид всичко казано дотук, не е чудно, че в година на криза бюджетните разходи за заплати и възнаграждения отбелязаха реален ръст (виж тук), въпреки че бюджетните приходите се свиха сериозно. В тази връзка се надяваме обявената реформа в заплащането на администрацията, която трябва да стартира от началото на 2011 г., да бъде придружена и от намаление на цялостната издръжка на администрацията. Заявеното намерение за увеличение на постоянната част от заплатите в администрацията, както и паралелно увеличение на минималните и максимални нива на заплащането по длъжности (виж тук), обаче създава опасения, че тази реформа може отново да приключи с по-високи разходи за администрацията за сметка на всички нас, данъкоплатците.
[1] Ръстът на заплатите е в номинални величини, заради ниската инфлация през 2009 г. (2,8% средногодишно и 0,6% на годишна база през декември), която предполага и близка по стойност реална промяна
