Здравната реформа се готви вече второ десетилетие, но все още няма реална дефиниция и ясна цел. Плановете за реформата се предават от правителство на правителство само с някои козметични промени и с много политическо говорене.
Не е учудващо, че именно тази е и основната тема в светлината на прожекторите от началото на мандата на новото правителство. Множество бяха намеренията, промените, недоволствата, решенията, но все още нищо реално не се случва. И въпреки, че се прие някаква по-дългосрочна визия за частична реформа, тя отново претърпява коренни промени. В началото на седмицата след заплахи за национални протести от страна на болничните директори и среща с премиера, финансовия и здравния министър се оказа, че все пак заплануваното по реформата няма да се изпълнява. На срещата бяха взети две много важни решения:
- Ø Ще се налеят още средства. Протестите всъщност бяха потушени с най-ефективното средство - обещание за още пари. Става въпрос за около 350-400 млн. лв., но не е много ясно от къде ще се вземат тези пари. Предложенията са две - от резерва на здравната каса в БНБ или от допълнителните приходи в НАП. Да се взимат пари от резерва в момента ще е огромна грешка, която не трябва да се допуска при никакви обстоятелства, защото той е част от фискалния резерв и размерът му има значение по отношение на стабилността на валутния борд и регулирането на вътрешното парично предлагане[1]. И двете решения всъщност са абсолютно нелогични, защото предостатъчно време държавата налива пари в тази нереформирана система и стана ясно, че с повече пари се увеличава единствено разходното перо, но не и качеството на здравната услуга в България.
- Ø Болници няма да се закриват сега. Другото странно решение, което беше взето е да не се прекратяват договорите със здравната каса на болниците, които не отговарят на определени условия (24-часов прием и по 2-ма специалисти по клиничните пътеки), както беше обявено по-рано. Сега на тези болници ще бъде даден гратисен период, за да могат да се справят с условията - т.е. вече посоката не е най-ефективните болници да могат да сключат договор, а всички. Напразно здравният министър повече от месец доказва необходимостта от ограничаване на държавното финансиране за неефективни структури. Най-логичният път сега е всички болници, които не отговарят на базовите изисквания, да вложат максимално усилия и ресурси именно в покриването им, което всъщност ще се превърне в погрешен стимул и по никакъв начин няма да подобри качеството на здравната услуга в България.
Тези действия отново затвърдиха липсата на ясна политическа воля за реформа на здравната система, а реформата е наложителна и няма да се осъществи с повече пари или с леки промени в изискванията и законодателството. Крайно време е частният сектор да вземе равноправно участие в осигуряването на здраве, а услугите да са насочени към гражданите и техният свободен избор[2].
[1] Повече информация в статията на ИПИ „Фискалният резерв - размерът има значение".
[2] Повече информация в статията „С миши стъпки към здравна реформа".
