В очакване на експресната оценка на статистическия институт за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2009 г., все повече организации и отделни анализатори актуализират своите прогнози за икономическия растеж на България през 2009 г. и 2010 г. Докато до есента на миналата година прогнозите вещаеха спад на БВП от около 6-7% през 2009 г. и 1,5-2,5% през 2010 г., очакванията се подобриха рязко през последните месеци.
Като цяло процесът на актуализиране на прогнозите беше повсеместен за региона на Централна и Източна Европа и се дължеше на по-слаб от очаквания ефект от кризата върху тях. В България, последните статистически данни също създават положителни очаквания - износът на стоки бележи първият си ръст на годишна база (макар и слаб) през ноември 2009г., спадът в промишленото производство се забавя значително през ноември 2009 г., а очакванията в промишлеността се подобряват през януари тази година.
Според последните експертни - виж таблицата по-долу - оценки, спадът на БВП през 2009г. е бил около 5%, като калкулациите се движат в сравнително тесен интервал от -4,7% до -5,2%. В същото време все повече анализатори се осмеляват да прогнозират макар и слаб, но положителен ръст на икономиката през настоящата година (виж таблицата по-долу).
Прогнози за икономическия растеж на България за 2009-2010 г. (%)
Стара прогноза | Нова прогноза | |||
2009 | 2010 | 2009 | 2010 | |
МВФ* | -7,0 | -2,5 | -6,5 | -2,5 |
ЕБВР | -6,0 | -1,5 | -4,8 | 0,0 |
Министерство на финансите | -6,3 | -2,0 | -4,9 | 0,3 |
Райфайзенбанк | н.д. | н.д. | -5,0 | -0,0 |
Уникредит Банк | -6,3 | -2,5 | -5,2 | -1,5 |
Институт за пазарна икономика | -6,5 | -1,8 | -5,1 | 0,5 |
Източник: ИПИ
*Понастоящем МВФ отново ревизира своите прогнози за региона, вкл. България, като се очаква по-нататъшно подобрение на числата за страната
Тези ревизии, когато са направени от сериозни и реномирани международни организации и наблюдатели като МВФ, ЕБВР и др., създават положителни очаквания сред бизнеса и потребителите. Това, от своя страна, влияе положително върху действията на икономическите агенти що се отнася до техните бизнес планове, инвестиции и потребление, и ускорява процеса на възстановяване на икономиката. С други думи, бихме могли да наблюдаваме един своеобразен процес на ‘самосбъдващи се очаквания" (т.нар. ‘self-fulfilling expectations', при който натрупването на все по-добри очаквания за икономиката би могло единствено да подпомогне нейното по-скорошно излизане от кризата.
От друга страна, подобрените очакванията биха имали и своя пряк ефект върху изпълнението на бюджета тази година. Докато изходните допускания в проектобюджета за 2010 г. залагат отрицателен ръст на БВП от 6,3% и 2% съответно през 2009 г. и 2010 г., едно по-добро представяне на икономиката през двете години автоматично би генерирало повече приходи в бюджета. Тези увеличени приходи могат да се използват по няколко начина:
1/ да се свие планирания дефицит от 0.7% в консолидирания бюджет;
2/ ако допълнителните приходи позволят, да се помисли и за по-нататъшно намаление на данъчно-осигурителната тежест;
3/ да се увеличат бюджетните разходите в последните месеци на годината.
Последният вариант обикновено е най-изкусителен, но и най-непродуктивен. Това е така, особено когато тези допълнителни разходи се насочват по един традиционно непрозрачен начин към нереформирани сектори или проекти със спорен ефект. От друга страна, по-нататъшното свиване на заложения бюджетен дефицит би могло да послужи като силен аргумент за приемането ни в чакалнята за еврозоната, Валутнокурсовия механизъм 2. Що се отнася до данъчно-осигурителната тежест, нейното намаление в период на криза или възстановяване от криза (ако приходите позволят) би оставило повече свободен ресурс в компаниите и гражданите, който ще генерира потребление и инвестиции и ще даде допълнителен стимул за излизане от кризата.
