В началото на седмицата британският седмичник Сънди експрес съобщи, че комисията на ЕС отново се подготвя да сложи край на особената позиция на Обединеното кралство спрямо директивата за работното време. [1]
За онези, които не следят въпроса, искам да обясня за какво става дума и да посоча какво може да се очаква и прави по този повод.
Директивата и Великобритания
Римският договор не предполага пряко унифициране на социални политики, те са запазени като периметър на съревнованието между политическите партии в страните членки. (От това произтича и характерната за съюза популистка и лява реторика, безвъпросна поддръжка на преразпределението чрез общия бюджет и обстоятелството, че в основните страни от 1980-те години насам се работи по-малко отколкото в САЩ, Япония, Китай и други по-динамични икономики.)
Първоначално, по логиката, че дори между слоновете и четките за зъби има нещо общо, Директива 93/104/EC („за работното време") е „обоснована" с нуждата от изравняване на условията за конкуренция на общия пазар. Затова на този пазар не можело и не трябвало да се работи повече от 48 часа - това смисълът на директивата. На Великобритания и е позволено да не се съобразява с това изискване, защото при встъпването в Европейската икономическа общност тя е оценена като бедна страна.
Ако привилегията бъде отменена, това ще струва на икономиката на Великобритания 12 милиарда паунда загуби за 2011 г., т.е. почти 1% от предполагаемия БВП. [2] Други нововъведения в трудовото право на Великобритания, частично произтичащи от политиката на ЕС, ще струват 25-26 милиарда паунда за периода 2011 - 2014, според оценки на Британската търговска палата. [3]
Обсъжданията на европейските регулации на пазара на труда в Обединеното кралство са толкова много, че от 1998 г. (т.е. от въвеждането на формалните изисквания за ОВ) досега Звеното за по-добро регулиране публикува годишни „Компендиуми на ОВ върху заетостта". Те са плод на постоянната работа на най-голямата интердисциплинарен и постоянно действащ екип икономисти, социолози и статистици - Групата за Анализ и изследване на пазара на заетостта на Директората по отношения в заетостта. [4]
В Обединено кралство дори държавните органи са убедени, че ограниченията на работното време в здравеопазването водят до по-голяма смъртност сред пациентите (както се посочва същата статия на Сънди експрес).
Ограниченията на работното време и нова Европа
Директивата за работното време е очевидно неизгодна за нова Европа и е вредна за всички по време на криза. Дори без криза в нова Европа има по-високи нива на безработица, а работното време е един от очевидните ресурси за развитие на тези страни. Въпреки това нова Европа не обсъжда промяна или отмяна на директивата.
В България даже бизнес асоциациите не повдигат този въпрос, а се борят срещу свободата на договарянето (ако се съди по последните изяви на БСК също от миналата седмица).
По време на обсъждането на последните изменения на равнище представители на страните членки, започнало в края на 2004 г., единственият представител на нова държава член, коментирал негативно директивата, е тогавашният словенски министър на труда Янез Дробниц. Тогава той се позовава на факта, че страната му не може да запълни местата на необходимите квалифицирани работници, в частност лекари. По този повод, от Словения са разпространени твърдения на „дипломатически източници", че „внушителна група страни" като Великобритания, Германия, Италия, Полша и Словакия са отхвърлили предложенията за компромис, докато новата редакция на директивата е подкрепена от Белгия, Финландия и Франция.[5]
В Полша е проведено доста широко обсъждане по аспекти на Директивата (засягащи колективните договори на транспортните работници[6] и в пресата нееднократно се появяват съобщения, че Полша може да опита неучастие в прилагането й, подобно на Великобритания).
Няма официални становища по тази директива на правителствените страници на нито една от новите страни членки. Известно е обаче, че директивата е широко обсъждана в Сеймас на Литва, където тя е подкрепена от комисията по социална политика, но не и от другите комисии, и където процесът на тристранно сътрудническо блокира на няколко пъти по нейното обсъждане.[7]
За последното гласуване на директивата е известно, че Испания и Гърция гласуват „против" и само една държава от нова Европа - Унгария - е сред групата на „въздържалите се".[8]
[1] Вж.: http://www.express.co.uk/posts/view/152243/Brussels-overtime-ban-could-cost-12bn
[2] Сънди таймс се позовава на изследване на мозъчния тръст Оупън Юръп о март 2009 г., вж.: http://www.openeurope.org.uk/research/wtdoptout2.pdf .
[3]http://www.britishchambers.org.uk/zones/policy/press-releases_1/25-6bn-employment-bill-risks-job-creation-and-recovery-argues-bcc.html
[4] Вж. http://www.berr.gov.uk/whatwedo/employment/research-evaluation .
[5] В официалното заявление на министъра има позоваване на квантифициран аргумент (той казва, че 48-часова работна седмица е неприложима, но вероятно ограничение от 55-56 часа ще свършат работа), което е знак че неговото правителство и провело ОВ и я използва за защита на на своята позиция. Вж.: http://www.ukom.gov.si/eng/slovenia/publications/slovenia-news/2146/2157/.
[6] Вж.: http://www.eurofound.europa.eu/eiro/studies/tn0704039s/pl0704039q.htm
[7] Вж: http://www.eurofound.europa.eu/eiro/2005/10/inbrief/lt0510101n.htm.
[8] вж.: http://www.europarl.europa.eu/news/expert/background_page/048-44003-343-12-50-908-20081208BKG44002-08-12-2008-2008-false/default_bg.htm). Общо за директивата, вж.: http://en.wikipedia.org/wiki/Working_Time_Directive или http://www.eubusiness.com/Employment/eu-working-time-directive .
