PressCenters.com

Предизборно изгубихме от икономическата си свобода

Хонконг и Сингапур са на първите места по икономическа свобода в света; данните показват, че икономическата свобода подобрява жизнения стандарт, насърчава политическия и социален прогрес, а увеличаването на правителствените разходи не стимулира икономическото развитие.

Според 16-тия Индекс на икономическата свобода 2010 на фондация „Херитидж" и „Уолстрийт Джърнъл", нивото на икономическата свобода по света отбелязва лек спад. Една от основните причини е, че много правителства опитаха по неуспешен начин да предотвратят рецесията чрез увеличаване на правителствените разходи.

Средният резултат на икономическата свобода за света за 2010 е 59,4 пункта (по скала, където 100 означава пълна икономическа свобода), което е с 0,1 по-малко от 2009 година. Това е вторият случай, откакто се измерва индексът, в който средният световен индекс отбелязва спад спрямо предходната година.

Хонконг и Сингапур са на челните места в класацията за 16-та поредна година, а Австралия е на 3-то място. Три европейски държави присъстват в топ 10 на класацията - Ирландия, Дания и Швейцария. Като предупреждение за опасностите, произлизащи от държавната намеса, Великобритания отпадна от първите 10 за първи път от както се изготвя индексът. САЩ също отбелязват спад - до 8-мо място. Правителствата и на двете страни увеличиха разходите си за да борят кризата и така всяка от тях загуби по повече от 2 пункта от резултата си.

Някои от европейските икономики се представиха добре през изминалата година. Най-голям напредък за икономическата свобода отбеляза Черна гора, която се изкачва с 5,4 пункта. Други държави в Европа, които подобряват условията си по този критерий са Македония, Хърватия, Беларус, Босна и Херцеговина и Полша.

От друга страна, показателите за икономическа свобода в Латинска Америка се влошават. Пет държави от Южна Америка и Карибския басейн - Боливия, Барбадос, Еквадор, Бахамските острови и Венецуела, отбелязват чувствителен спад в класацията.

От Индекс 2010 може да се направи изводът, че глобалната рецесия нанася по-малко негативни последици в икономиките с по-висока степен на икономическа свобода и повече в страни с по-ниски показатели. През тази година общо 15 страни променят категорията, в която са попадали досега, включително САЩ, които падат от „свободни" на „по-скоро свободни".

България

България отбелязва сериозно отстъпление по отношение на икономическата свобода, като резултатът ни спада с цели 2,3 пункта спрямо предходната година. Това се отразява и на класирането ни, като тази година заемаме 75-то място - точно зад Италия. Важно е да се направи уточнението, че в Индекс 2010 се използват данни до месец юни 2009 г., тоест говорим за периода преди изборите. Последните месеци от управлението на тройната коалиция са отнели от икономическата ни свобода.

Резултатът на България нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), но през последните години се наблюдава задържане на този ръст, а през тази дори спад, което показва, че ключови реформи в страната ни са спрели и разпространението на икономическата свобода на практика е в застой.

Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните ясно показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени.

Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане във времето.

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона - 36-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, отново попадаме в групата на умерено свободните. Отбелязваме подобрение по традиционно силните ни показатели - свобода на бизнеса, свобода на търговията и леко при фискална свобода, но бележим спад по традиционно слабите ни показатели - размер на правителство и свобода от корупция. Спад се наблюдава и при инвестиционната свобода, като според авторите на изследването причините за това се крият в многото регулации, тромавата бюрокрация и влиянието на организираната престъпност върху определени сектори. За жалост, и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък.

Източник: Index of Economic Freedom 2010, ИПИ

Индекс 2010 много ясно показва, че икономическата свобода на българите е изправена пред три много сериозни предизвикателства - това са големият размер на правителството, незащитените права на собственост и широко разпространената корупция. Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да се наречем що годе свободни.

По-голямата икономическа свобода води до повече богатство и по-добри условия за живот. В основата на тази свобода е установяването на ясни правила и тяхното спазване, а именно тук българската държава среща най-сериозни трудности. Държавата трябва да постави фикуса си върху установяването на тези правила, а не върху постоянно растящите публични разходи.

Осигуряване на върховенство на закона и свиване на публичния сектор са политиките, който ще ни направят по-свободни и по-богати.

По света

„За съжаление, атаките срещу свободния пазар, предизвикани от забавянето на икономическия растеж и политическите мерки за борба с рецесията в краткосрочен аспект, нанесоха трайни последици в някои страни", пишат авторите на изданието. „Половината от водещите икономики влошиха условията си на икономическа свобода чрез различни мерки и форми на намеса. Вероятно от още по-голямо значение за икономическата свобода в дългосрочен период е и фактът, че другата половина не направиха това".

Източник: Index of Economic Freedom 2010, ИПИ

В тазгодишния индекс само 7 от 179 страни се категоризират като „свободни икономики" (резултат над 80 пункта). Други 23 са оценени с рейтинг от 70 до 79.9, което ги поставя в категория „по-скоро свободни". 58 икономики са определени като „умерено свободни" (с резултат между 60 и 69,9), а 55 са класифицирани като „по-скоро несвободни" (резултати от 50 до 59,9). Останалите 36 икономики са класифицирани като "репресирани" (резултати под 50).

„Индексът изразява убедителни аргументи, в полза на това, че икономическата свобода оказва положителни ефекти в различни аспекти на човешкото развитие. Икономическата свобода спомага за намаляване на бедността, подобряване на социалните показатели, демократичното управление и устойчивостта на околната среда", пишат редакторите на изданието.

Икономиките, определени като „свободни" и „по-скоро свободни", също осигуряват добри условия за насърчаване на човешкото развитие, справяне с бедността и защита на околната среда. Авторите на изданието намират силна връзка между икономическата свобода и решаването на тези и други икономически и социални проблеми.

От шестте региона, Северна Америка е този с най-висока степен на икономическа свобода, където средният размер на индекса е 75,6. Следва Европа с 66,8 и Среден Изток/Северна Африка с 60,4. Южна и Централна Америка са с 59,7, а Азиатско-тихоокеанския регион и Субсахарска Африка са съответно 57 и 52,9.

Институт за пазарна икономика, http://www.ime.bg/

02 / 952 62 66, 952 35 03

бул. „Патриарх Евтимий" 22, ет.3

1000 София

електронна поща: mail@ime.bg;

По-подробна информация, данните и предишните доклади на Икономическата свобода по света можете да намерите на адрес: http://www.heritage.org/index/

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост. 

Индексът на икономическа свобода се изчислява по 10 категории: свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода,  свобода от правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, права на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общият резултат.