Рано сутринта на 16 декември, в дома си в село Успенское, край Москва, почина Егор Тимурович Гайдар. През март т.г. той навърши 54 години. През 1992 г. като първи в нова Русия министър на финансите и изпълняващ длъжността премиер на президента Елцин, Егор освободи цените, въведе твърди бюджетни ограничения, накара дори "Газпром" да плаща данъци и приватизира почти всичко, което можеше да бъде приватизирано. Това бе най-мащабната и поради това най-успешната шокова терапия в историята на посткомунистическия свят.
Заедно с Борис Фьодоров (който почина още по-млад преди година), Борис Немцов, Анатолий Чубайс и още дузина не толкова известни реформатори, които днес са по-скоро в опозиция на сегашното управление, Гайдар спаси страната си от гражданска война и насочи безвъзвратно нейната икономика към капитализма. У нас малцина знаят, че Егор Гайдар и неговата група още през 1989-1990 г. изучаваха в детайли реформите на Тачър в Обединеното кралство и Балцерович в Полша. Този опит и примерът на българските реформи от 1991-1992 г. го убедиха, че либерализацията ще даде положителен резултат и в Русия.
Много остана незавършено - неизбежно при само осем месеца начело на реформите - и много от постигнатото от Гайдар бе по-сетне поставяно под въпрос или бе съзнателно демонтирано. Той отново бе на мястото си, за да се притече на помощ - било като основател на Института по икономика на прехода (http://www.iet.ru/) или народен представител от Демократичния избор на Русия и Съюза на десните сили. Той и неговите съмишленици предложиха плоския данък в Русия и реформираха пенсионната система.
Преди пет години Гайдар бе готов да подпомогне тогавашните български управляващи в прокарването на подобни реформи у нас, но никой не искаше да слуша. (За сметка на това един изпратен от него екип финансови съветници на правителството на Русия през 2001 г. си взе поука от някои лоши практики в българската система на данък добавена стойност.) През 2003 г. заедно с още дузина реформатори от нова Европа той се опита да въведе известна разумност и в действията на временната администрация на САЩ в Ирак.
Може би най-значителен е успехът на Егор Гайдар в реформирането на икономическото и историческото мислене на милионите граждани на Руската федерация - с реформите, които поддържаше и книгите и букварите, които пишеше или даваше идеи да бъдат преведени, отговорите на въпроси на читатели чрез неговата лична страница в интернет. Той почина, завършвайки последната си книга. Говореше свободно английски, испански и сръбски (поради което разбираше и малко български).
Поклон пред паметта му.
* Статията е публикувана за първи път във в. Дневник на 16 декември 2009 г.
